Стотици хиляди са се регистрирали адресно на ново място, за да могат да гласуват там. Над 3% от населението на страната, поне на хартия, си е сменило местоживеенето от 1 септември 2010 г. до 22 юни тази година. Именно тогава изтече крайният срок за смяна на регистрацията, тъй като според закона гражданите могат да гласуват на съответното място, ако са живели там най-малко през последните четири месеца.
Според данните на ГРАО нововписаните по места са 234 150 души. Част от хората са сменили регистрациите си реално, т.е. живеят в ново населено място или по време на изборите ще бъдат на село, въпреки че постоянният им адрес е в определен град. Според специалисти обаче огромният процент са т.нар. изборни туристи, което потвърди и наша проверка.
Данните от ГРАО бяха получени по Закона за достъп до обществена информация и публикувани от Института за развитие на публичната среда. За по-голяма нагледност са разделени на два периода от по около 5 месеца – от 1 септември 2010 до 31 януари 2011 г. и от 31 януари 2011 до 22 юни 2011 г. Оказва се, че през есента и зимата новорегистрираните са 78 746, а през пролетта и лятото почти двойно – 155 404.
През последните 5 месеца, преди крайния срок за смяна на адресна регистрация, селото с най-много нови „жители” е криводолското Ракево. Точно 196. Според местните миналата това са синове, дъщери, снахи и зетьове на някой от седемте кандидат-кметове. На хартия там има повече нови заселници, отколкото в градове като Етрополе, Девня или Елин Пелин. Проверка показа, че местните дори не са виждали новите са комшии. Общо в 21 села са се появили по над 100 нови хора.
Доста градове се оказват по-слабо атрактивни за заселване от селата. Пример за това са Девин, Полски Тръмбеш, Белоградчик, Кричим и т.н. В някои като Каолиново, Рудозем, Чипровци, Добринище новорегистрирани са по едва 22 човека. Според данните с по над 1000 души са се увеличили 20 града, като логично най-много те са в столицата – 30 746.
През януари и последните четири месеца на 2010 година картината е била по-различна. По над 1000 нови регистрации има в едва седем селища (всички в Югозападна България) и четири от тях са села. Пет от селищата с най-голямо увеличение пък са в община Белица – едноименният град и селата Горно краище, Драгоново, Златарица и Краище. Населението на общината се е увеличило с около 12 000 души, повече отколкото е постоянното население. В общо 69 села са се записали адресно по над 100 човека.
Заселници или туристи
Радомирското село Друган се е увеличило със 111 човека, или с около 1/3, тъй като постоянното население е 366 души. Кметът Ненчо Мирков твърди, че не става дума за изборен туризъм
„Има наши хора, предимно пенсионери, които живеят в селото, а са с постоянен адрес в София или Перник. Искат да гласуват, но да си останат тук, и на това се дължи увеличението”, обясни Мирков пред вестника.
Георги Тимонов, кмет на друго село – Скутаре, община Марица, обаче признава за изборния туризъм, като заявява, че новорегистрираните 174 човека са именно такива.
”Аз съм кмет четвърти за пети мандат. Ще ви кажа, че на миналите избори 11 гласа не ми стигнаха, за да спечеля на първи тур. И сега опонентите ми се чудят как да играят срещу мен. Докараха хора от Бургас, които да гласуват за тях. Не живеят тук, никой от селото не ги е виждал, освен когато дойдоха да се регистрират. Борбата е безмилостна”, коментира Тимонов.
Антоанета Цонева, Институт за развитие на публичната среда:
Ще се купуват цели секционни комисии
- Госпожо Цонева, първо да направим едно уточнение. В списъците на ГРАО, които сте публикували, за първия период изрично е пояснено, че става въпрос за нови регистрации, докато за втория списъкът е „на лицата, извършили промяна в регистрациите”. Колко от тях са нови?
- Направихме специално уточнение в ГРАО. Категорично и за двата периода става въпрос само за нови регистрации. Оказва, че те са на над 200 000 човека. В огромния процент става въпрос за изборен туризъм. Така, че на много места ще говорим за купен вот. Нямаме данни за регистрации по места преди септември миналата година. Но при всички случаи сега увеличението е драстично.
- Имате ли данни какви са цените на гласовете за предстоящите избори?
- Развива се страхотен пазар на гласове. Зависи колко е атрактивна една община. Така на миналите избори в общините по морето се стигна до 180-200 лева за един глас. Интересното е, че гласовете имат и вторичен пазар. Когато един разполага с известен брой, той ги предлага на кандидатите. Получава ги предложилият най-висока цена. За балотажа обаче се прави повторен пазарлък, мизата се вдига и гласовете може да се пренасочат към друг кандидат. Купуване на гласове и сега ще има. Но има интереси, които ще се опитат да корумпират секционните комисии. Ще им излезе по-евтино да купят 5-7 члена на комисията, отколкото да пазаруват неколкостотин гласа и да не са сигурни накрая какво ще се получи. Това ще се превърне в практика в отдалечените райони, където няма наблюдатели.
Секретари седнаха в кметските столове
Огромна част от населените места, основно селата, в момента се управляват от секретари. Причината е, че много от сегашните кметове влязоха в надпреварата за нов мандат. Според член 104 от Изборния кодекс след регистрацията си те ползват по избор неплатен служебен или платен годишен отпуск за периода от регистрацията до обявяване на резултатите от изборите. Така в момента по-големите населени места се управляват от заместник-кметовете, а по-малките - от секретари. В най-малките села в сградите на местната власт не може да бъде намерен никой, а наместникът се е включил в предизборната битка с надежда да бъде назначен отново.
Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 4 октомври 2011г., в-к Република
0 коментара:
Публикуване на коментар