За раждането на поколението на „новите леви”. За това, че през май ’68 се появява движение, чийто привърженици искат да отстоят свободата на индивида срещу институциите. Че явлението се разпростира в цяла Западна Европа, в САЩ, в Япония. И как 40 години по-късно бунтарите дойдоха на власт, за да променят закостенялата система. Светът се запозна с идеите на Блеър, Шрьодер, Фишер, отчасти Клинтън.
Покрай сблъсъците в градовете на България никой не се сети да напише, че може би вчера, днес и утре се раждат „новите десни”, в противовес на фалшивите социални придобивки, давани от фалшиви социални партии. Сетиха се да кажат, че са лумпени и дрогирани, но не и това.
Наистина кадрите от протестите показват една интересна картина. Момчета и по-рядко момичета, рядко навършили 20 години. Немалко дори малолетни. Скандиранията са достатъчни да подсетят случайния минувач, че става дума за футболни фенове. Може би наистина част от тях са маргинали „подкрепили се” с бутилка водка или линия амфетамин. Но какво изкара тези млади хора на площадите?
Това съвсем не е случаят в Катуница. Там просто някой драсна една клечка, появи се искра и се подпали едно буре. Кой я драсна не е съвсем ясно, ясно е, че на пламъците ще се топлят крайнодесните партии, етническата партия и циганските босове (от къде синовете на Рашков знаеха за палежите, та даже и климатиците бяха прибрани и скрити някъде), които още по-лесно ще получат подкрепата на уплашените махали, за да ги изтъргуват за своя сметка на онзи, който след по-малко от месец ще плати най-много.
И не бурето бе сгазването на детето от наглия циганин, твърдящ, че мислел, че е блъснал куче, а клечката. Още преди девет години Консултативният съвет за национална сигурност премъдро заключава, че „Концепцията за националната сигурност на Република България определя престъпността като основен вътрешнополитически риск за българската държавност”. Сигурно заради страх да не бъдат обвинени в дискриминация са си затворили очите, кой стои зад престъпността. Малчуганите по протестите се надпреварват един през друг да повтарят, че циганите са престъпници, взимат детски и социални помощи, строят незаконни къщи. В криворазбраните опити да се спрат протестите им се опонира, „че и останалите газели хората по пътищата, убивали, изнасилвали”. Следват данни на вече закрития Съвет за криминологически изследвания, за престъпността по етноси. Една графика обхваща криминалната активност на основните етнически групи при грабежите. Около десет пъти колонката под която пише роми е по-висока от тези на българи и турци. Убийците и нанеслите телесни повреди пак са три пъти повече. За изнасилвачите данните са за 100 000 души. Колонката с ромите гони 50, тези на българи и турци са равни – под 10. 60-80% от затворниците пак са цигани. Крадели и грабели, защото нямали работа и затова трябвало да се наливат пари в програми за ромска интеграция.
А барутът, с който са напълнени буретата по площадите е стаена омраза, насъбрана от раждането на тези младежи. Но не срещу циганите, а срещу безперспетивността. Омраза идваща от това, че майките учителки взимат по 400-500 лв., а бащите лекари с по 100-200 лв. отгоре. И в семейството всеки ден се говори за пари и проблеми. А алтернатива не се вижда. Дори прочутите магистрали не водят някъде надалеч.
Та може би в днешните дни се появиха новите десни. Онези сърдити млади хора, на чийто свежи идеи можем да се надяваме, че ще променят по някакъв начин България. Може да е само за добро, защото дворът по-разтурен няма да стане, колкото и незнам си кое правителство поред да се бие по гърдите, че премитало боклука и стягало къщата.
Остава да се надяваме, че няма да минат 40 години, подобно на „новите леви”, за да дойдат „новите десни” на власт и да променят нещата. И самите момчета и момичета на това се надяват.
Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 28 септември 2011г., в-к Република
0 коментара:
Публикуване на коментар