В над 80 страни обаче си спомниха, че 15 октомври бе определен за ден на глобален протест на Възмутените. По улиците на над 950 града демонстрираха десетки хиляди, предимно млади хора. Нямаха обща програма, нямаха общи искания, макар и протестът да мина под слогана „Обединени – не можем да бъдем победени”. И от манифест, в който се обобщаваха исканията „Реална демокрация сега! Свят за гражданите, не за пазарите. Ние не сме стоки в ръцете на политици и банкери”.
Оказа се, че не само в бедните страни има Възмутени. Градове в САЩ, Канада, Япония, ЕС, Швейцария бяха залети от демонстранти.
В България обаче Възмутени няма. Това е изводът, който може да се направи от факта, че „протести” имаше само в Пловдив и София. Съвсем вяло в двата града се събраха едва 150 човека.
Не ми стана ясно как това е страната, в която всеки ден някой за нещо се жалва и на журналистите им се налага да отразяват т.нар им протести. Срещу факта, че минималната ни работна заплата е най-ниската в ЕС, срещу това, че лекари, които съдът признава за виновни за смъртта на дете, продължават да практикуват, срещу плащането за тръбите на парното, които минават през частната ти собственост, срещу това, че въпреки че хиляди хора се обявяват против строежа на нова АЕЦ, добива на шистов газ или производството на ГМО, няма да се стигне до референдум, срещу високите лихви по кредитите, срещу мобилните оператори, продължаващи автоматично договора, защото си „по заварено положение”, срещу наливането на пари в програми за ромска интеграция, срещу цените на горивата, срещу дискриминацията на гейовете, срещу криминализирането на марихуаната, срещу незаконното застрояване, срещу насилието срещу животни. Срещу, срещу, срещу… По блогове и форуми се възмущават как може плодородна земя да се отчуждава за строеж на магистрали по 410 лв./дка, как може данъкоплатецът да плаща сума пара, след като в Страсбург започнаха да осъждат държавата за полицейско насилие, как може не само да не се взимат мерки, но и се прикрива в колко селища край София радиацията е над допустимото, как може да са изчезнали неколкостотин вагона от държавна фирма или как може депутатите „ни” да решат, че домсъветът може да те изгони от блока, въпреки че имаш собствен апартамент. Как можело... Обявяват, че ги е срам колко пари се дават за култура и колко за подслушване, искат да уволняват премиера и да получават оставката на този или онзи от МВР или съдебната власт.
15 октомври съвпадна с деня на белия бастун. У нас обаче този ден трябва да бъде обявен и за ден за борба с деменцията. Защото явно не сме слепи, след като сме излизали по площадите да протестираме за това и онова. Но сме го забравили, явно следствие на факта, че сме излезли като послушно стадо след някой самопровъзгласил се овчар, успял да ни изманипулира и имащ интерес от този или онзи протест.
Българинът само от време на време се самозалъгва, че е взел гражданска позиция. Така, както стотици се готвят да пуснат в урните измисленото предсмъртно писмо на Левски, празна бюлетина или тото фиш. Гордо ще се похвалят пред приятелите си каква гражданска позиция са защитили, тъй като и едните, и другите са същите. И ще продължи да си пука лютите чушки, да се разхожда в парка, да си гледа мачовете и от време на време да плаши, че „тия са много зле, ама ако дойдат другите, направо ще емигрирам”. Да се събере с 15-те си „съмишленици” и да вдигне транспарант пред парламента, когато овчарят пак го повика.
Българите явно нито имаме нужда от реална демокрация, нито чак толкова ни интересува дали ще добиват шистов газ, дали кредитите ще са най-скъпи тук и дали е справедливо да плащаш на топлофикация въпреки спрените радиатори. Като народ по това ще си останем „Обединени и няма да бъдем победени”. По деменция!
Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 17 октомври 2011 г., в-к Република
0 коментара:
Публикуване на коментар