”Стенописите са уникални и датират от началото на XV век. На тях са изобразени 12 светци. Най-важното е, че те са запазени в пълния си колорит”, разказа проф. Николай Овчаров.
История
Изображенията са били свалени при ремонт на църквата през XVI век, около 100 години след изрисуването им. По това време е имало практика към свалените изображения на светци да бъде изразено уважение и те са били положени в „стенописен гроб”.
”Правени са във високия къснопалеологов стил, от края на XIV и началото на XV век. Дело са на художник от Константинопол и на базата на един графит, в който е издраскано името му можем да кажем как се е казвал той – Николаос”, обяснява Овчаров и категорично заявява, че по изображенията може да се съди, че авторът им е бил един от най-големите художници на своето време, в което в Италия твори Мазачо, а по-рано и Джото.
„Това ми дава основание да направя едно сравнение. Нашето откритие е равносилно на това, в подземие на замък, да попаднеш на платна на Рембранд или Рубенс”, заключава ученият.
Експониране
В момента реставратори събират парчетата от стенописите. Вече е ясно, че едно от изображенията е на Св. Георги, а друго на един от Светите отци. За първи път те ще бъдат показани пред широката публика в навечерието на 22 септември - Деня на независимостта. Ще бъдат експонирани в т.нар. Златна зала на Търновския исторически музей.
Проф. Николай Овчаров:
Открихме над 400 предмета от злато и сребро
-Проф. Овчаров, от какво бе продиктуван вашия интерес да започнете проучвания в църквата “Св. св. Петър и Павел”?
- Църквата “Св. св. Петър и Павел” и манастира във Велико Търново са едни от най-важните за Второто българско царство. Те са създадени в началото на XIII век от цар Калоян. Именно това е църквата, в която се приема унията с Рим. Там са служили първите български патриарси на Второто българско царство. По-късно по времето на Иван Асен II около църквата се изгражда манастир, който е финансиран от Анна-Мария - Арпад. Това е първата съпруга на Иван Асен II, дъщеря на унгарския крал Бела. До XIV век манастирът остава много важен център, макар и в един момент функциите на Патриаршията да се изместват на Царевец в храма „Св. Възнесение Господне”. През 1393-та година, когато Царевец пада под ударите на турците, патриарх Евтимий служи за една година в „Св. Св. Петър и Павел”. През Османския период в тази църква се помещава Търновската митрополия, която е най-голямата на Балканския полуостров. Всичко това предопределя нашият интерес, с д-р Хитко Вачев, да копаем вече 4 години този изключителен ансамбъл.
- Освен стенописите, какви са другите значими открития през тази година?
- Вече започваме да разкриваме обема на манастира. За тази година имаме доста големи части от крилата на комплекса. Разкрити са части и от църквата „Св. Иван Рилски”, в която са били съхранявани мощите на най-големия български светец. Много важни са откритията и в некропола. Той е най-богатият, който въобще е излизал в Търново, заедно с този на "Свети Четиридесет мъченици", като всъщност двата манастира са на няма и 100 метра разстояние един от друг. За тези 4 години открихме над 400 предмета от злато и сребро, в гробовете, датиращи от XIII до XIX век.
- Тоест некрополът се е използвал и след падането на България под Османска власт?
- Да. През XIII-XIV век, по времето на Второто българско царство там са погребвани боляри, а в Османския период - богатите търновски граждани. Всичко открито вече е експонирано в т. нар. Златна зала на Търновския исторически музей. Така в нея може да видим този блясък на българската аристокрация и на гражданството от късния период.
Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: в-к Република
0 коментара:
Публикуване на коментар