Великото предизборно преселение на народа

Стотици хиляди са се регистрирали адресно на ново място, за да могат да гласуват там. Над 3% от населението на страната, поне на хартия, си е сменило местоживеенето от 1 септември 2010 г. до 22 юни тази година. Именно тогава изтече крайният срок за смяна на регистрацията, тъй като според закона гражданите могат да гласуват на съответното място, ако са живели там най-малко през последните четири месеца.
Според данните на ГРАО нововписаните по места са 234 150 души. Част от хората са сменили регистрациите си реално, т.е. живеят в ново населено място или по време на изборите ще бъдат на село, въпреки че постоянният им адрес е в определен град. Според специалисти обаче огромният процент са т.нар. изборни туристи, което потвърди и наша проверка.
Данните от ГРАО бяха получени по Закона за достъп до обществена информация и публикувани от Института за развитие на публичната среда. За по-голяма нагледност са разделени на два периода от по около 5 месеца – от 1 септември 2010 до 31 януари 2011 г. и от 31 януари 2011 до 22 юни 2011 г. Оказва се, че през есента и зимата новорегистрираните са 78 746, а през пролетта и лятото почти двойно – 155 404.
През последните 5 месеца, преди крайния срок за смяна на адресна регистрация, селото с най-много нови „жители” е криводолското Ракево. Точно 196. Според местните миналата това са синове, дъщери, снахи и зетьове на някой от седемте кандидат-кметове. На хартия там има повече нови заселници, отколкото в градове като Етрополе, Девня или Елин Пелин. Проверка показа, че местните дори не са виждали новите са комшии. Общо в 21 села са се появили по над 100 нови хора.
Доста градове се оказват по-слабо атрактивни за заселване от селата. Пример за това са Девин, Полски Тръмбеш, Белоградчик, Кричим и т.н. В някои като Каолиново, Рудозем, Чипровци, Добринище новорегистрирани са по едва 22 човека. Според данните с по над 1000 души са се увеличили 20 града, като логично най-много те са в столицата – 30 746.
През януари и последните четири месеца на 2010 година картината е била по-различна. По над 1000 нови регистрации има в едва седем селища (всички в Югозападна България) и четири от тях са села. Пет от селищата с най-голямо увеличение пък са в община Белица – едноименният град и селата Горно краище, Драгоново, Златарица и Краище. Населението на общината се е увеличило с около 12 000 души, повече отколкото е постоянното население. В общо 69 села са се записали адресно по над 100 човека.

Заселници или туристи

Радомирското село Друган се е увеличило със 111 човека, или с около 1/3, тъй като постоянното население е 366 души. Кметът Ненчо Мирков твърди, че не става дума за изборен туризъм
„Има наши хора, предимно пенсионери, които живеят в селото, а са с постоянен адрес в София или Перник. Искат да гласуват, но да си останат тук, и на това се дължи увеличението”, обясни Мирков пред вестника.
Георги Тимонов, кмет на друго село – Скутаре, община Марица, обаче признава за изборния туризъм, като заявява, че новорегистрираните 174 човека са именно такива.
”Аз съм кмет четвърти за пети мандат. Ще ви кажа, че на миналите избори 11 гласа не ми стигнаха, за да спечеля на първи тур. И сега опонентите ми се чудят как да играят срещу мен. Докараха хора от Бургас, които да гласуват за тях. Не живеят тук, никой от селото не ги е виждал, освен когато дойдоха да се регистрират. Борбата е безмилостна”, коментира Тимонов.

Антоанета Цонева, Институт за развитие на публичната среда:
Ще се купуват цели секционни комисии

- Госпожо Цонева, първо да направим едно уточнение. В списъците на ГРАО, които сте публикували, за първия период изрично е пояснено, че става въпрос за нови регистрации, докато за втория списъкът е „на лицата, извършили промяна в регистрациите”. Колко от тях са нови?
- Направихме специално уточнение в ГРАО. Категорично и за двата периода става въпрос само за нови регистрации. Оказва, че те са на над 200 000 човека. В огромния процент става въпрос за изборен туризъм. Така, че на много места ще говорим за купен вот. Нямаме данни за регистрации по места преди септември миналата година. Но при всички случаи сега увеличението е драстично.
- Имате ли данни какви са цените на гласовете за предстоящите избори?
- Развива се страхотен пазар на гласове. Зависи колко е атрактивна една община. Така на миналите избори в общините по морето се стигна до 180-200 лева за един глас. Интересното е, че гласовете имат и вторичен пазар. Когато един разполага с известен брой, той ги предлага на кандидатите. Получава ги предложилият най-висока цена. За балотажа обаче се прави повторен пазарлък, мизата се вдига и гласовете може да се пренасочат към друг кандидат. Купуване на гласове и сега ще има. Но има интереси, които ще се опитат да корумпират секционните комисии. Ще им излезе по-евтино да купят 5-7 члена на комисията, отколкото да пазаруват неколкостотин гласа и да не са сигурни накрая какво ще се получи. Това ще се превърне в практика в отдалечените райони, където няма наблюдатели.

Секретари седнаха в кметските столове

Огромна част от населените места, основно селата, в момента се управляват от секретари. Причината е, че много от сегашните кметове влязоха в надпреварата за нов мандат. Според член 104 от Изборния кодекс след регистрацията си те ползват по избор неплатен служебен или платен годишен отпуск за периода от регистрацията до обявяване на резултатите от изборите. Така в момента по-големите населени места се управляват от заместник-кметовете, а по-малките - от секретари. В най-малките села в сградите на местната власт не може да бъде намерен никой, а наместникът се е включил в предизборната битка с надежда да бъде назначен отново.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 4 октомври 2011г., в-к Република

Read more »

Новите десни

1968 година се е превърнала в политически и културен символ. За студентските протести във Франция е изписано много.
За раждането на поколението на „новите леви”. За това, че през май ’68 се появява движение, чийто привърженици искат да отстоят свободата на индивида срещу институциите. Че явлението се разпростира в цяла Западна Европа, в САЩ, в Япония. И как 40 години по-късно бунтарите дойдоха на власт, за да променят закостенялата система. Светът се запозна с идеите на Блеър, Шрьодер, Фишер, отчасти Клинтън.
Покрай сблъсъците в градовете на България никой не се сети да напише, че може би вчера, днес и утре се раждат „новите десни”, в противовес на фалшивите социални придобивки, давани от фалшиви социални партии. Сетиха се да кажат, че са лумпени и дрогирани, но не и това.
Наистина кадрите от протестите показват една интересна картина. Момчета и по-рядко момичета, рядко навършили 20 години. Немалко дори малолетни. Скандиранията са достатъчни да подсетят случайния минувач, че става дума за футболни фенове. Може би наистина част от тях са маргинали „подкрепили се” с бутилка водка или линия амфетамин. Но какво изкара тези млади хора на площадите?
Това съвсем не е случаят в Катуница. Там просто някой драсна една клечка, появи се искра и се подпали едно буре. Кой я драсна не е съвсем ясно, ясно е, че на пламъците ще се топлят крайнодесните партии, етническата партия и циганските босове (от къде синовете на Рашков знаеха за палежите, та даже и климатиците бяха прибрани и скрити някъде), които още по-лесно ще получат подкрепата на уплашените махали, за да ги изтъргуват за своя сметка на онзи, който след по-малко от месец ще плати най-много.
И не бурето бе сгазването на детето от наглия циганин, твърдящ, че мислел, че е блъснал куче, а клечката. Още преди девет години Консултативният съвет за национална сигурност премъдро заключава, че „Концепцията за националната сигурност на Република България определя престъпността като основен вътрешнополитически риск за българската държавност”. Сигурно заради страх да не бъдат обвинени в дискриминация са си затворили очите, кой стои зад престъпността. Малчуганите по протестите се надпреварват един през друг да повтарят, че циганите са престъпници, взимат детски и социални помощи, строят незаконни къщи. В криворазбраните опити да се спрат протестите им се опонира, „че и останалите газели хората по пътищата, убивали, изнасилвали”. Следват данни на вече закрития Съвет за криминологически изследвания, за престъпността по етноси. Една графика обхваща криминалната активност на основните етнически групи при грабежите. Около десет пъти колонката под която пише роми е по-висока от тези на българи и турци. Убийците и нанеслите телесни повреди пак са три пъти повече. За изнасилвачите данните са за 100 000 души. Колонката с ромите гони 50, тези на българи и турци са равни – под 10. 60-80% от затворниците пак са цигани. Крадели и грабели, защото нямали работа и затова трябвало да се наливат пари в програми за ромска интеграция.
А барутът, с който са напълнени буретата по площадите е стаена омраза, насъбрана от раждането на тези младежи. Но не срещу циганите, а срещу безперспетивността. Омраза идваща от това, че майките учителки взимат по 400-500 лв., а бащите лекари с по 100-200 лв. отгоре. И в семейството всеки ден се говори за пари и проблеми. А алтернатива не се вижда. Дори прочутите магистрали не водят някъде надалеч.
Та може би в днешните дни се появиха новите десни. Онези сърдити млади хора, на чийто свежи идеи можем да се надяваме, че ще променят по някакъв начин България. Може да е само за добро, защото дворът по-разтурен няма да стане, колкото и незнам си кое правителство поред да се бие по гърдите, че премитало боклука и стягало къщата.
Остава да се надяваме, че няма да минат 40 години, подобно на „новите леви”, за да дойдат „новите десни” на власт и да променят нещата. И самите момчета и момичета на това се надяват.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 28 септември 2011г., в-к Република

Read more »

Проф. Андрей Пантев: Личностната независимост днес е преди държавната

- Проф. Пантев, кой е най-големият български празник – 22 септември, 3 март, 6 септември или 24 май?
- Ако нямаше 3-ти март, нямаше да има 6-ти септември, нямаше да има 22-ри. Тук е важно коя е изначалната първостепенна крачка в историята на българската държава. В това отношение можем да кажем, че във финалния период България е вече напълно равнопоставена и в политическо отношение с останалия европейски свят. Именно това е денят и датата, която честваме.

- Все пак Санстефанският мирен договор не обхваща цялото землище – без Северна Добруджа и части от Сърбия.
- Санстефанският договор е само свидетелствен документ, докъде се е разпространило етнически българското племе, което доминира на Балканския полуостров. Но като реална държавна формация, едва ли е било възможно да стане реалност, защото все пак всички останали балкански държави, са създадени поне 60 години по-рано, но са много малки на площ и това би нарушило балканския мир. Иначе от морална и етническа гледна точка този договор е напълно справедлив.

- България днес независима ли е?
- Дори САЩ не са независими в този смисъл и те търсят някакви коалиционни съюзници. Дори и малки…Независимост вече не може да има в този смисъл да не ни трябва някои днес – аз казвам, че не може да се направи и един молив, ако искаш да го направиш независимо от разни доставчици. Но независимост вече има други съдържание – на име, на облик, на интензитет на мислене, при което не можеш вечно да се подчиняваш на общото течение и на общите представи, на общата воля, да мислиш с ума си. Днес водеща е личностната, а оттам политическа и държавна независимост. Ние трябва да бъдем внимателни и предпазливи, и най-вече основни към понятието „независимост”. Това един мъж, независим от любовта на жена, не е грозно зависим – това е красива независимост. Няма какво да се правим на интересни и да не знаем какво означава независимост. Това означава например да не бяхме предоставяли нашето въздушно пространство по време на войната в Югославия през 1999 г. Това щеше да бъде израз на независимост. Независимост щеше да бъде, ако гърците, членове на НАТО, които устроиха грандиозен протест в Солун срещу интервенцията в Югославия. Все пак независимост означава нещо, което не правят всички – това е смисълът на това понятие. Независимостта не е самоцел. През миналия век ние сме взимали решенията за война независимо, но това не означава, че това не е било грешка, било е искрено престъпление. Може да направиш глупост и пак да си независим.

- В момента отделните хора не се ли чувстват зависими от икономическите фактори – от банки, наеми, заплати и пр.?
- Това е зависимост при пазарна икономика, при която ако рухне единството, тогава рухват всички звена и всички силно зависими хора. Винаги трябва да бъдем внимателно за това, което ни дава онова усещане за сигурност да принадлежим към някого. Това може да ни донесе нещастия, които не са генерирани у нас. Едно от тях е съвременната банкова финансова криза. Идеята, че еврото е нестабилно, това че трябва сега да участваме във военни операции, защото сме член на НАТО и пр.

- Всичко това идва от глобализацията – тя има ли алтернатива?
- Глобализацията няма алтернатива, но това не означава, че е позитивен елемент в човешкото развитие, дотолкова доколкото всяко ново явление би предизвикало форма на противодействие. И може би не толкова скоро ние ще видим, че тази глобализация, която е най-вече политическа, а не културна, може да предизвика онези движения, които вече виждаме – онези примитивни и забравени понятия като регионализъм, като сепаратизъм. Но ще дойдат и интелигенти хора, които ще осмислят това усещане. Не се правя на пророк, но не съм много оптимист за бъдещето на България.

- Виждате ли такива интелигенти хора у нас?
- Навремето национализмът в България и в света, от края на XVIII в. се е носел от композитори, от писатели, от поети, от генерали, от философи. Сега за жалост съвременният национализъм, чисто българският, се носи от хора, които са усетили че им някакво пространство, някакъв прозорец, някакъв вакуум, в който могат да се настанят. И прославяйки и плачейки за майка България, се събират на министерски или парламентарни кресла.

- Има доста политици отвън, които правят периодични изказвания срещу България. На какво се дължи това?
- Вижте сега, България никога не е имала привлекателен имидж по света, като оставим кебапчетата и киселото мляко. Винаги е гледана с една снизходителна и понякога предварителна поза от времената, когато Калоян разбива кръстоносците до Одрин през 1205 г., се създава един негативен имидж на българите като бегли християни и си остават полу-варвари. Това е нашето поведение. Фактически ние нямаме една сериозна съпротива срещу турското нашествие. Как успяваме да се съюзяваме винаги със силите на злото – с Австро-Унгария и Германия, с Италия, Германия и Япония. Българите са винаги със силните, но за кратко време. Има такъв елемент, който трябва го преодолеем с една благородство, показано от нас като политическа и религиозна толерантност, уважение към чуждите културни постижения, почит и най-вече добронамереност към нашите съседи, които са също като нас. Трябва да се работи за балканското разбирателство, което все си остава нарицателно.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 22 септември 2011г., в-к Република

Read more »

Келти, индианци и рицари крият планините

Келтски воини, размахващи бойни брадви, боядисани с цветовете на войната индианци или българи, византийци и араби в типичните за тях облекла отпреди десетина века могат да изненадат загубили се туристи в българските планини. Случайните срещи обаче са изключение, тъй като странниците се стараят да разположат лагерите си далеч от населените места и пътеките.
Всъщност това са ентусиасти, които социално-исторически експерименти целят да проучат начина на живот на отдавна изчезнали общества. „Най-активни у нас са келтската група „Дъбова порта”, средновековната “Modvs vivendi” и индианската „Орловият кръг”.
„Идеята е да открием нещата, които не могат да бъдат видени и пипнати в музея”, разказват членовете им.
Средните векове

В “Modvs vivendi” са си поставили за цел да разберат как е живял средновековният човек. Разделили на групи: Български земи, Отвъдморски земи (Латински и Ислямски Ориент) и Северна Европа (Британски острови, Скандинавия и Русия).
Средновековното общество е основано преди девет години от историка от СУ Калин Йорданов и художника Мирослав Лисичков. Лагерите ентусиастите правят предимно в Стара планина, Родопите и на южната страна на Витоша.
”Идеята е експериментът да продължи колкото се може по-дълго, но и по възможност да се проведе по-далеч от цивилизацията”, обяснява пред вестника Александър Шопов, друг от основателите на “Modvs vivendi”.
На експерименталните лагери участниците вкусват само типична за епохата храна, обличат се в дрехи, чиято мода е минала преди 700-800 години, а оръжията и доспехите, носени от рицарите, както и оръдията на труда, са реплики на използваните тогава.
”С рецептите за приготвяне на храната срещнахме сериозни трудности. Оказа се, че разполагаме с писмени извори от Ислямския свят и Западна Европа. За нашите земи обаче са малко”, спомня си Шопов. Така отначало приготвяли предимно храна, типична за Запада. Оказала се доста разнообразна и вкусна – с много сосове и подправки. Огънят, на който се готви, също се запалва по типичния за епохата начин – с кремък, огниво и прахан, което се оказало, че отнема около минута.
В “Modvs vivendi” обаче попаднали на византийски „Диетичен календар” от XIII век. В момента ентусиастите са се заели да го преведат на български. В текста диетологията е разгледана и от медико-философска гледна точка. От него се разбира, че преди 800 години са се спазвали различни норми, като например за честота на къпане или правене на секс. Препоръките са били през лятото човек да обръща внимание на хигиената 8-10 пъти месечно, през зимата поне три пъти. Интимността между мъж и жена също е зависела от сезона – през някои месеци тя не е била препоръчителна, през други - до 6-7 пъти.
Облеклото на средновековния човек е било от лен, вълна или памук. Всъщност под всяка рицарска броня е имало памучна дреха, която е омекотявала силата на удара.
”Експериментите ни показаха, че наистина бронята би предпазила ръката от отсичане при удар с меч, но неминуемо би била счупена без памучната дреха”, обяснява Шопов.
Келтите

Създател на „Дъбова порта” е Венцислав Томов. Днес той живее в Квебек и ни препоръча да се свържем с някой от активните членове на обществото. Милен Маринов също е от основателите и с охота си спомня за първите години:
„Смело мога да заявя , че всъщност нашето общество беше прототип на групите за исторически възстановки у нас. В началото всичко беше твърде абстрактно. Немалко хора просто бяха привлечени от мистицизма на друидизма и философския аспект на келтската античност”, обяснява Маринов.
Именно келтското общество провежда първия експериментален лагер у нас. През 2002 година членовете му построяват къща на Витоша. Тя е кръгла постройка, измазана с кал и с основа от сплетени клони. Покривът е сламен, огнището е в центъра.
”По онова време обаче липсваше достатъчно информация, а и средства за възстановка в съвременния смисъл на думата. Дрехите ни бяха с неправилна кройка, някои дори и от неотговарящи на епохата материали. Водещ беше външният вид, тъй като липсваше информация. Заменяхме някои съставки с подобни. Например в един исторически форум ни атакуваха, че в началото в „Дъбова порта” сме ползвали леща вместо специфично бобово растение, което използвали в античността”, спомня си съвременният келт.
Днес на лагерите на „Дъбова порта” се върши това, което всеки античен човек е правил - голяма част от времето минава в събиране на храна - боровинки, гъби, ягоди. Дървата за огъня се разтрошават между камъни (брадвите били предимно бойни - желязото се е ползвало за оръжия и е било скъпо). Мъжете отделят подобаващо значение и на тренировките по фехтовка. Вечер край огъня се разказват истории, приказки и легенди.
Кулминация на лагерите е празникът Лугназад в чест на бог Луг - церемонията по откриването на ловния сезон и началото на жътвата.
Индианците

"Орловият кръг" е първото българско сдружение, което сериозно се занимава с историята и културата на североамериканските индианци. Учредено е през 1990 г., но членовете му подчертават, че мнозина от тях „дълги години преди тази дата вървяха сами по индианския Път”. Основна задача, която са си поставили, е развитието на научноизследователска и културно-просветна дейност в областта на индианистиката - науката, която изучава историята, етнографията, фолклора, езиците и настоящето на коренните жители на Америка. Всяка година провеждат лагери на открито, подобно на членовете на останалите подобни общества. Построяват вигвамите си на Витоша, на място, което пазят в дълбока тайна.

Бира от коприва, лявата ръка и бизоните

Експерименталните общества през различни периоди от време издават и свой алманах. „Дъбова порта” – „Тиле”, „Modvs vivendi” – „Месечник”, „Орловият кръг” - „Гласът на орела”. От тях непросветеният може да научи интересни факти, почерпени от изворите. Като например как може да се направи типична келтска бира от коприва. За рецептата са нужни тава с коприва, 30 г хмел, 500 г малц, 2 литра вода, 250 г мед, 30 г мая. Копривата, хмелът и малцът се варят 30 минути. Прецежда се и се добавя медът. Докато е топла, се добавя маята и се оставя да ферментира 3 дена. Прецежда се и се консумира след седмица или две.
От изданието на“Modvs vivendi” незапознатите могат да научат, че през Средновековието лявото се свързва със злото, а дясното – с доброто. Затова в картината "Първородният грях" от Хюго ван дер Гоус Ева протяга лявата си ръка, за да откъсне ябълката.
”Гласът на орела” разказва легенда на индианското племе кайова, според която Творецът предупредил своите синове, че краят на света ще дойде, когато изчезнат бизоните.

Възстановки на битки

След първите експериментални общества у нас започват да се появяват групите за исторически възстановки.
”За по-мащабните мероприятия репетираме с месеци. Вече сме започнали да се подготвяме за битката на Владислав Ягело под стените на Варна, която ще се проведе от 4 до 6 ноември”, обяснява Ясен Ненков, управител на Сдружение „Чигот”. Членовете му са петдесетина, а първите възстановки започват да правят преди 6 години.
”Битката пред Шуменската крепост обаче е най-мащабната, която организираме, и последния път в нея се включиха към 160 човека, включително много гости от чужбина”, казва Ненков и допълва, че всичко, което правят, е безвъзмездно и всеки сам трябва да си осигури реплика на средновековно оръжие и доспехи.
”Чигот” често участва в съвместни представления с колегите им от Сдружението за антични и средновековни възстановки „Сила”. Едно от последните бе в Античния театър в Пловдив, където бяха пресъздадени сцени от всекидневния живот на хората в античността – пазар на роби и гладиаторски борби.
Популярност придоби и прабългарската школа за оцеляване „Бага-тур”. Над 200 са активните й членове в цялата страна. Освен демонстрации на битки те пресъздават различни оръжия и дрехи не само по прабългарски модел, но и по тракийски. Изработката им излиза доста солено и цената само на един шлем може да достигне до около 800 лв.

Автор: Владимир Клисуров
Снимки: Общества за експериментални възстановки
Публикуван: 11 август 2011 г., в-к Република

Read more »

Aдвокат Марин Марковски: Нови свидетели оневиняват Лазар Колев

- Адвокат Марковски, обжалвахте осъдителната присъда на Лазар Колев за убийството на сестрите Белнейски. Процесът продължава на по-горна инстанция в Пловдивския апелативен съд. Какви нови доказателства ще представите в защита на Колев?
- Началото на делото вече бе насрочено за 15 септември. Искаме да се съберат още доказателства, които първата инстанция отказа. Едното е да се направи експертиза на ноктите на сестрите Белнейски. Също ще искаме да бъдат разпитани свидетели, които са били на местопрестъплението към момента на огледа и ще дадат показания. Ще искаме да се разпита един свидетел, който е бил злепоставен от Владимир Славов – Иширковеца (свидетелят, който е бил съкилийник на Колев и твърди, че той му признал за двойното убийство – бел. авт.) и имаме документация в тази посока.

- Кой е този свидетел и как е бил злепоставен от Иширковеца?
- Този човек дойде в кантората. Бил злепоставен от Иширковеца, че е извършил убийство, пък той се оказва, че е невинен. Делото срещу него е прекратено затова, че са доказали, че не е извършил престъплението. А Иширковеца твърди, че той го е направил това престъпление и че пред него се е изповядал. Същата схема, както при Колев.

- Какво е състоянието на Лазар Колев. Преди време бяхте казал, че отказва да яде и не може да спи?
- Напрегнато е момчето, но се държи. Човекът е с доживотна присъда, без да е направил престъпление. Как да е? Но няма психиатрични проблеми, които да го правят негоден да участва в процеса.

- Марияна Тодорова, майката на Колев, твърди, че синът на бившия зам.-министър Георги Петърнейчев – Атанас, е извършил убийството. Имате ли нещо в тази насока?
- Моята работа като на адвокат е не да търся кой е направил престъплението, а да видя какви са доказателствата, че Колев е извършител или не е. Това да се намери извършителят е работа на полицията… Доколкото може да се справи с този проблем. То всъщност се вижда колко могат. И накрая се изправят невинни хора на подсъдимата скамейка. И след това се появяват и хора, които четат съдебни актове и съдебната грешка нищо не значи за тях.

- Продължавате ли да смятате, че са двама убийците на сестрите?
- Това е като един сложен ребус и той трябва да бъде решен. Да установим как е станало и колко души са били. Но за да съм ясен и професионално точен, аз не мога да коментирам дали са били двама, трима, или повече. Но във всички случаи знам, че не е Лазар Колев.

- Но във всички случаи е повече от един?
- Категорично, да!

- Казахте сложен ребус. „Белнейски” ли е най-тежкото ви дело?
- Тежко е делото, но съм имал и други тежки дела, които не са били на вниманието на публиката. Но двойни убийства не стават често. Защитават се двойни убийци, но хората не са се интересували така за съдбата на делата. Това колко е тежко едно дело е относително. Можеш да защитаваш някой за изнасилване, който е невинен. Ето наскоро оправдаха един. Имаме и други тежки дела по член 115 от Наказателния кодекс (за умишлено убийство - бел. авт.). Всяко едно дело е тежко, когато попаднеш при съд, който не е коректен към закона откъм наличие на доказателства. Опасното при правосъдието е, че не е като компютъра. Ако Лазар Колев се беше паднал при друг състав, беше редно да го оправдае, докато този го осъди. Елементът човешка грешка съществува и е много опасен.

- Щяхте да бъдете адвокат на Николай Русинов-Чеци, ако му бяха повдигнати обвинения за друго убийство, което вълнува обществото – това на Яна Кръстева. Може ли да бъде направен паралел с делото „Белнейски” по отношение на посочените за убийци – първо беше Пламен Трифонов, после Русинов, а накрая само Трифонов беше оставен в ареста, но нямало достатъчно доказателства срещу него за присъда?
- Да, не мога да бъда адвокат на Русинов, след като не му повдигат обвинения. От събраните дотук доказателства нямаме достатъчно доказателства, нямаме достатъчно причини изобщо да го свържем с това престъпление. Той няма никакво участие в убийството. Паралел между двете дела обаче не може да се направи. Но ако се направи преглед на печата във връзка с доказване на обвинението срещу убиеца на Яна Кръстева, там е истински хаос. На какво се базира обвинението, може да се види, като се отворят кориците на самото дело и прочетеш доказателствата, които са събрани, и видиш за какво става въпрос. Не може да се направи паралел и защото прокуратурата обвинява Трифонов, а при Колев имаме присъда. Както вече казах, това е изключително опасна ситуация, защото има присъда – съдебна грешка, която ние сега трябва да отстраняваме. А за убиеца на Яна нещата още трябва да се решават. Там се правят едни митохондриални експертизи върху космите върху жертвата. Там има още да се работи. Дотук доказателствата са малко.

- В момента по колко още дела сте страна. Има ли заплетени като това за убийството на Белнейски?
- По много дела. И има заплетени дела. Но аз не обичам да коментирам моите дела, защото не е нещо, което трябва така да се прави. Както се казва, „булката е бременна и ние да се радваме за това нещо”. Когато журналистите ме питате и мога да отговоря - отговарям. Но етиката налага да не давам гласност на нещата, с които професионално се занимавам.

- Но за развитието по делото „Белнейски” говорите охотно, през януари поканихте журналистите и на пресконференция...?
- Бях принуден, защото те изкараха следователя Веселин Мартински. Той направи една атака по всякакви медии - по вестници, по телевизии и по радиото. И аз съм длъжен да отговоря. Единствено по тази причина се старая да запознавам обществото със случващото се. Трябва реално да е запознато с подробности по делото и да е информирано.

Автор: Владимир Клисуров
Снимка: БГНЕС
Публикуван: 12 август 2011 г., в-к Република

Read more »

Институционално достигнати висоти

Обзет от ведро настроение смятах да напиша едни също толкова ведри редове, подходящи за навечерието на почивните дни и Деня на майстора. Редове за слънчевите лъчи, морските вълни и хубавите жени.
Редове различни от постоянните обвинения сипещи се отвсякъде към институциите, примерно за това, че не си вършат работата. Но две новини, които ако не бяха свързани с човешки трагедии щяха да са по-скоро комични отколкото трагични, ме подтикнаха да променя първоначалния замисъл. И да напиша няколко нетолкова ведри редове за достигнатите нови висоти от българските институции.
Първата новина бе, че при пожара в Китен, граждани подали по грешка сигнал на телефон 150. Тоест в Бърза помощ. Явно са направили фатална грешка, като не са се обадили на телефона на пожарната 160 или на спешния номер 112. Фатална грешка, защото двете заведения и къща междувременно изгаряли, докато хората се чудели къде се бавят колите на Националната служба „Пожарна безопасност и защита на населението”.
Всъщност през това време диспечерът на Центъра за спешна медицинска помощ умувал дали му влиза в многобройните чиновнически задължения да препрати сигнала до колегите от Пожарната или напротив. Умувал, разбираемо прозявайки се, предвид среднощния час. Трябвали му точно 40 минути!!!, за да реши, че всъщност няма да му коства чак толкова да набере номера и разбираемо прозявайки се, предвид междувременно станалия още по-среднощен час, да съобщи, че в Китен изгарят някакви си заведения и някаква къща на някакви хора. Според мен на този дежурен трябва да бъде направен паметник, защото той е пример за постигнатите висоти от институцията, в която работи. Всъщност още по-висок паметник, защото човекът е дал пример и за граждански дълг, като проявил завидна съвест и набрал, разбираемо прозявайки се, номера на пожарната.
Като се замисля обаче от съобщението не става ясно дали, след като минали 40-те минути, се е обадил диспечерът от телефон 150 или собствениците на междувременно изгорелите заведения са се поинтересували, защо пожарната все още я няма. Ако се е получил вторият вариант, нашият герой – прозяващият се диспечер - трябва да се задоволи с по-ниския паметник – само като пример за постигнатите институционално висоти.
Дотук с нетолкова ведрите редове за единия случай. Малко и по другия. Окръжният съд в Русе осъди шофьор блъснал пешеходец. Дотук няма пример за постигнати уникални висоти от магистратурата. Но пример няма само дотук. Защото блъснатото е 15-годишно дете. То е прегазено на пешеходна пътека до училище. И заради катастрофата детето вече не е между живите. Но кандидатурата на институцията за по-висок паметник от този на нашият приятел прозяващият се диспечер, идва тепърва. Защото всъщност мъжът сгазил детето на пешеходната пътека до училището е осъден условно! На 16 месеца (цифром) или на година и четири месеца (словом). С юридически термини казано, осъден е условно, че е причил смърт по непредпазливост. Всъщност даже се споразумял със съда, защото се признал за виновен. А и още нещо. На господина убил детето на пешеходната пътека до училище му е отнета и шофьорската книжка. За две години(словом) или 24 месеца (цифром). От този момент насетне съвсем законно отново ще може да си гази децата по пешеходните пътеки. Даже последните осем месеца ще може да го прави, като няма да рискува условната присъда да му се превърне в ефективна, а ще отговаря само за шофиране без книжка. Кандидатурата за достигната от институцията нова висота, смятам, че е сериозна. Много сериозна.

П.П. По мое скромно мнение паметниците на двете институции трябва да бъдат достатъчно високи, за да заемат първо и второ място в Книгата за рекордите. Там да си преценяват кой на кое да е…

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 5 август 2011 г.

Read more »

Признаха, че капитан плащал чужда глоба, но взетите пари остават за държавата

Комисията по опрощаване на несъбираеми държавни вземания при президентството постанови държавата да се откаже от глоба от 35 000 лв., наложена на пенсиониран капитан далечно плаване погрешка.
Въпреки че от 9 години при самообявилия се за социален президент Георги Първанов се изсипва водопад от молби от всевъзможни институции, наложеното на Любен Делчев вземане да бъде опростено, едва след публикации по темата в РЕПУБЛИКА това стана факт.

Предистория
Историята на капитан Делчев започва преди 11 години, когато той командва танкера „Ропотамо”. Параходство Български морски флот обаче закъснява да зачисли товар газьол в Митница Варна, което е задължение на фирмата. Наложена е административна глоба, но неизвестно защо на капитана на кораба. Преди 9 години Любен Делчев прекратява активната си служба и излиза в пенсия. По-голямата част от нея обаче е запорирана, за да си прибира митницата глобата. Пред Комисията за опрощаване на държавни вземания, през годините за Делчев се застъпват от две народни събрания, от министерства, от общинския съвет на Варна и от Асоциацията на морските капитани. Дори от самото параходство писмено признават грешката.
Победа
Години наред няма никакъв резултат и едва след публикацията във вестника ни от 8 юни т.г. Комисията уважава искането. Постановява да се опростят вземания в размер на 35 000 лв.
”След няколко месеца, живот и здраве, ще стана на 80 години, а едва сега за първи път ще взема цяла пенсия. За мен това бе дълбоко морален акт, защото след като отдадох целия си живот на тази страна, след като по цял свят съм водил над 10 кораба под държавния ни флаг, накрая преживях такова унижение”, казва капитан Делчев. В писмо до редакцията морският вълк благодари с думите „Поклон и благодарност за вашата активна позиция, изразена в няколкото публикации, с които запознахте читателите на нашия толкова уважаван вестник, с тази чудовищна глупост”.
Развитие
До момента обаче от пенсията на Любен Делчев са удържани 25 500 лв., пресмята самият той. Комисията по опрощаване на несъбираеми държавни вземания няма как да върне тази сума и след като с нейния акт държавата най-сетне признава грешката Делчев се надява, че ще се намери начин да върне грешно взетите пари. Той е изпратил молба до финансовия министър Симеон Дянков, на чието подчинение е Агенция „Митници”, да се застъпи, неправомерно взетата митническа глоба да бъде върната.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 27 юли 2011 г., в-к Република

Read more »