Редове различни от постоянните обвинения сипещи се отвсякъде към институциите, примерно за това, че не си вършат работата. Но две новини, които ако не бяха свързани с човешки трагедии щяха да са по-скоро комични отколкото трагични, ме подтикнаха да променя първоначалния замисъл. И да напиша няколко нетолкова ведри редове за достигнатите нови висоти от българските институции.
Първата новина бе, че при пожара в Китен, граждани подали по грешка сигнал на телефон 150. Тоест в Бърза помощ. Явно са направили фатална грешка, като не са се обадили на телефона на пожарната 160 или на спешния номер 112. Фатална грешка, защото двете заведения и къща междувременно изгаряли, докато хората се чудели къде се бавят колите на Националната служба „Пожарна безопасност и защита на населението”.
Всъщност през това време диспечерът на Центъра за спешна медицинска помощ умувал дали му влиза в многобройните чиновнически задължения да препрати сигнала до колегите от Пожарната или напротив. Умувал, разбираемо прозявайки се, предвид среднощния час. Трябвали му точно 40 минути!!!, за да реши, че всъщност няма да му коства чак толкова да набере номера и разбираемо прозявайки се, предвид междувременно станалия още по-среднощен час, да съобщи, че в Китен изгарят някакви си заведения и някаква къща на някакви хора. Според мен на този дежурен трябва да бъде направен паметник, защото той е пример за постигнатите висоти от институцията, в която работи. Всъщност още по-висок паметник, защото човекът е дал пример и за граждански дълг, като проявил завидна съвест и набрал, разбираемо прозявайки се, номера на пожарната.
Като се замисля обаче от съобщението не става ясно дали, след като минали 40-те минути, се е обадил диспечерът от телефон 150 или собствениците на междувременно изгорелите заведения са се поинтересували, защо пожарната все още я няма. Ако се е получил вторият вариант, нашият герой – прозяващият се диспечер - трябва да се задоволи с по-ниския паметник – само като пример за постигнатите институционално висоти.
Дотук с нетолкова ведрите редове за единия случай. Малко и по другия. Окръжният съд в Русе осъди шофьор блъснал пешеходец. Дотук няма пример за постигнати уникални висоти от магистратурата. Но пример няма само дотук. Защото блъснатото е 15-годишно дете. То е прегазено на пешеходна пътека до училище. И заради катастрофата детето вече не е между живите. Но кандидатурата на институцията за по-висок паметник от този на нашият приятел прозяващият се диспечер, идва тепърва. Защото всъщност мъжът сгазил детето на пешеходната пътека до училището е осъден условно! На 16 месеца (цифром) или на година и четири месеца (словом). С юридически термини казано, осъден е условно, че е причил смърт по непредпазливост. Всъщност даже се споразумял със съда, защото се признал за виновен. А и още нещо. На господина убил детето на пешеходната пътека до училище му е отнета и шофьорската книжка. За две години(словом) или 24 месеца (цифром). От този момент насетне съвсем законно отново ще може да си гази децата по пешеходните пътеки. Даже последните осем месеца ще може да го прави, като няма да рискува условната присъда да му се превърне в ефективна, а ще отговаря само за шофиране без книжка. Кандидатурата за достигната от институцията нова висота, смятам, че е сериозна. Много сериозна.
П.П. По мое скромно мнение паметниците на двете институции трябва да бъдат достатъчно високи, за да заемат първо и второ място в Книгата за рекордите. Там да си преценяват кой на кое да е…
Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 5 август 2011 г.
0 коментара:
Публикуване на коментар