Келти, индианци и рицари крият планините

Келтски воини, размахващи бойни брадви, боядисани с цветовете на войната индианци или българи, византийци и араби в типичните за тях облекла отпреди десетина века могат да изненадат загубили се туристи в българските планини. Случайните срещи обаче са изключение, тъй като странниците се стараят да разположат лагерите си далеч от населените места и пътеките.
Всъщност това са ентусиасти, които социално-исторически експерименти целят да проучат начина на живот на отдавна изчезнали общества. „Най-активни у нас са келтската група „Дъбова порта”, средновековната “Modvs vivendi” и индианската „Орловият кръг”.
„Идеята е да открием нещата, които не могат да бъдат видени и пипнати в музея”, разказват членовете им.
Средните векове

В “Modvs vivendi” са си поставили за цел да разберат как е живял средновековният човек. Разделили на групи: Български земи, Отвъдморски земи (Латински и Ислямски Ориент) и Северна Европа (Британски острови, Скандинавия и Русия).
Средновековното общество е основано преди девет години от историка от СУ Калин Йорданов и художника Мирослав Лисичков. Лагерите ентусиастите правят предимно в Стара планина, Родопите и на южната страна на Витоша.
”Идеята е експериментът да продължи колкото се може по-дълго, но и по възможност да се проведе по-далеч от цивилизацията”, обяснява пред вестника Александър Шопов, друг от основателите на “Modvs vivendi”.
На експерименталните лагери участниците вкусват само типична за епохата храна, обличат се в дрехи, чиято мода е минала преди 700-800 години, а оръжията и доспехите, носени от рицарите, както и оръдията на труда, са реплики на използваните тогава.
”С рецептите за приготвяне на храната срещнахме сериозни трудности. Оказа се, че разполагаме с писмени извори от Ислямския свят и Западна Европа. За нашите земи обаче са малко”, спомня си Шопов. Така отначало приготвяли предимно храна, типична за Запада. Оказала се доста разнообразна и вкусна – с много сосове и подправки. Огънят, на който се готви, също се запалва по типичния за епохата начин – с кремък, огниво и прахан, което се оказало, че отнема около минута.
В “Modvs vivendi” обаче попаднали на византийски „Диетичен календар” от XIII век. В момента ентусиастите са се заели да го преведат на български. В текста диетологията е разгледана и от медико-философска гледна точка. От него се разбира, че преди 800 години са се спазвали различни норми, като например за честота на къпане или правене на секс. Препоръките са били през лятото човек да обръща внимание на хигиената 8-10 пъти месечно, през зимата поне три пъти. Интимността между мъж и жена също е зависела от сезона – през някои месеци тя не е била препоръчителна, през други - до 6-7 пъти.
Облеклото на средновековния човек е било от лен, вълна или памук. Всъщност под всяка рицарска броня е имало памучна дреха, която е омекотявала силата на удара.
”Експериментите ни показаха, че наистина бронята би предпазила ръката от отсичане при удар с меч, но неминуемо би била счупена без памучната дреха”, обяснява Шопов.
Келтите

Създател на „Дъбова порта” е Венцислав Томов. Днес той живее в Квебек и ни препоръча да се свържем с някой от активните членове на обществото. Милен Маринов също е от основателите и с охота си спомня за първите години:
„Смело мога да заявя , че всъщност нашето общество беше прототип на групите за исторически възстановки у нас. В началото всичко беше твърде абстрактно. Немалко хора просто бяха привлечени от мистицизма на друидизма и философския аспект на келтската античност”, обяснява Маринов.
Именно келтското общество провежда първия експериментален лагер у нас. През 2002 година членовете му построяват къща на Витоша. Тя е кръгла постройка, измазана с кал и с основа от сплетени клони. Покривът е сламен, огнището е в центъра.
”По онова време обаче липсваше достатъчно информация, а и средства за възстановка в съвременния смисъл на думата. Дрехите ни бяха с неправилна кройка, някои дори и от неотговарящи на епохата материали. Водещ беше външният вид, тъй като липсваше информация. Заменяхме някои съставки с подобни. Например в един исторически форум ни атакуваха, че в началото в „Дъбова порта” сме ползвали леща вместо специфично бобово растение, което използвали в античността”, спомня си съвременният келт.
Днес на лагерите на „Дъбова порта” се върши това, което всеки античен човек е правил - голяма част от времето минава в събиране на храна - боровинки, гъби, ягоди. Дървата за огъня се разтрошават между камъни (брадвите били предимно бойни - желязото се е ползвало за оръжия и е било скъпо). Мъжете отделят подобаващо значение и на тренировките по фехтовка. Вечер край огъня се разказват истории, приказки и легенди.
Кулминация на лагерите е празникът Лугназад в чест на бог Луг - церемонията по откриването на ловния сезон и началото на жътвата.
Индианците

"Орловият кръг" е първото българско сдружение, което сериозно се занимава с историята и културата на североамериканските индианци. Учредено е през 1990 г., но членовете му подчертават, че мнозина от тях „дълги години преди тази дата вървяха сами по индианския Път”. Основна задача, която са си поставили, е развитието на научноизследователска и културно-просветна дейност в областта на индианистиката - науката, която изучава историята, етнографията, фолклора, езиците и настоящето на коренните жители на Америка. Всяка година провеждат лагери на открито, подобно на членовете на останалите подобни общества. Построяват вигвамите си на Витоша, на място, което пазят в дълбока тайна.

Бира от коприва, лявата ръка и бизоните

Експерименталните общества през различни периоди от време издават и свой алманах. „Дъбова порта” – „Тиле”, „Modvs vivendi” – „Месечник”, „Орловият кръг” - „Гласът на орела”. От тях непросветеният може да научи интересни факти, почерпени от изворите. Като например как може да се направи типична келтска бира от коприва. За рецептата са нужни тава с коприва, 30 г хмел, 500 г малц, 2 литра вода, 250 г мед, 30 г мая. Копривата, хмелът и малцът се варят 30 минути. Прецежда се и се добавя медът. Докато е топла, се добавя маята и се оставя да ферментира 3 дена. Прецежда се и се консумира след седмица или две.
От изданието на“Modvs vivendi” незапознатите могат да научат, че през Средновековието лявото се свързва със злото, а дясното – с доброто. Затова в картината "Първородният грях" от Хюго ван дер Гоус Ева протяга лявата си ръка, за да откъсне ябълката.
”Гласът на орела” разказва легенда на индианското племе кайова, според която Творецът предупредил своите синове, че краят на света ще дойде, когато изчезнат бизоните.

Възстановки на битки

След първите експериментални общества у нас започват да се появяват групите за исторически възстановки.
”За по-мащабните мероприятия репетираме с месеци. Вече сме започнали да се подготвяме за битката на Владислав Ягело под стените на Варна, която ще се проведе от 4 до 6 ноември”, обяснява Ясен Ненков, управител на Сдружение „Чигот”. Членовете му са петдесетина, а първите възстановки започват да правят преди 6 години.
”Битката пред Шуменската крепост обаче е най-мащабната, която организираме, и последния път в нея се включиха към 160 човека, включително много гости от чужбина”, казва Ненков и допълва, че всичко, което правят, е безвъзмездно и всеки сам трябва да си осигури реплика на средновековно оръжие и доспехи.
”Чигот” често участва в съвместни представления с колегите им от Сдружението за антични и средновековни възстановки „Сила”. Едно от последните бе в Античния театър в Пловдив, където бяха пресъздадени сцени от всекидневния живот на хората в античността – пазар на роби и гладиаторски борби.
Популярност придоби и прабългарската школа за оцеляване „Бага-тур”. Над 200 са активните й членове в цялата страна. Освен демонстрации на битки те пресъздават различни оръжия и дрехи не само по прабългарски модел, но и по тракийски. Изработката им излиза доста солено и цената само на един шлем може да достигне до около 800 лв.

Автор: Владимир Клисуров
Снимки: Общества за експериментални възстановки
Публикуван: 11 август 2011 г., в-к Република