Пак проучват гробницата на Севт III

Могилата Голямата Косматка, в която преди седем години бе открита гробницата на тракийския цар Севт III, ще бъде проучвана отново. В нея ще се търси подземна сграда, вероятно храм, на която попаднаха сондажи и георадар, разработен от НАСА.
Ръководителят на Траколожката експедиция за могилни проучвания (ТЕМП) Диана Димитрова разказа, че проучванията ще започнат през археологическото лято на 2012 г.
”Искахме да направим сондажи още през тази есен, но не остана физическа възможност”, обясни Димитрова.
Храм
Както писахме, точно преди смъртта си големият български археолог проф. Георги Китов е бил на ръба на сензационно откритие. Под негово ръководство екип е сканирал гробницата на Севт III и според получените данни западно от нея е било засечено огромно помещение. Според георадара то вероятно представлява огромен храм. Сондажите обаче са прекратени заради повреда на машината. Проф. Китов заминава за Старосел, където малко по-късно умира.
Впоследствие участниците в проучванията архитект Асен Попов и Васил Мутафов на базата на получените данни правят хипотетична реконструкция на мистериозната сграда и според нея височината й трябва да е 9 метра с купола или 850-870 сантиметра вътрешна височина, което би я направило една от най-големите откривани някога в Тракия.
Пари
След смъртта на Китов при Голямата Косматка проучванията са спрени и единственият посочван мотив е безпаричие.
„За финансирането ще се договорим с Казанлъшкия исторически музей. Няма да бъде проблем, по-важното е, че сме решили да копаем”, коментира Диана Димитрова.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 4 ноември, 2011 г., в-к Република

Read more »

Адв. Иван Груйкин: Властта трепери да не се събудят гражданите

- Адвокат Груйкин, наскоро обявихте, че 100 държавни такси са незаконни!?

- Всъщност около 100 са общо различните такси в България, а ние не сме се натъкнали на законна такава. Нашето подозрение, а за това говорят всичките ни анализи, е, че всички държавните такси са незаконни. Няма законова основа за тях.

- Какво ги прави „незаконни”?

- Незаконни са, защото са определени произволно. Законът за държавните такси нарушава задължителни икономически и социални принципи, които са налице във всяка правова държава. Липсва разходна оправданост и икономическа целесъобразност. Таксата, която е цена на услуга, трябва да съответства точно на материалните разходи за дадената услуга. Всяка една такса трябва да почива на едно предварително ценообразуване. Трябва да е направена сметка какви разходи включва едно административно действие. Такова никога не е правено. Администрацията не се чувства длъжна да се отчете. Вземете за пример издаването на разрешение за откриване на аптека. Защо искат 4000-5000 лв.? И 50 да са, абсолютно неоправдано е. Вземете тарифите, когато сте си плащали нещо – там никога няма икономически обосновки.

- Противоречи ли това на конкретен нормативен акт?

- Принципът на разхода влезе законово през 2003 г., но администрацията продължи да си го прави постарому. И по време на социализма размерите на таксите се правеха произволно. Тази традиция се запази. Изхождат от това колко пари са нужни за администрацията, каквато изглежда в мечтите им, а не такава, каквато е в реалност. Разрешението за издаване на аптека има разходи за тонер и лист хартия. Смятам, че възнагражденията на служителите, извършили една или друга дейност, не трябва да влизат в цената на таксата. Щом плащаме данъци, ние плащаме и техните заплати. Те се издържат от данъците. В 60% от времето си чиновниците се занимават с други работи, а в останалите 40% работят. Тези 40% ли трябва да влязат в таксата, която плащаме? Цените на съответните услуги и такси трябва да са по-ниски, щом е така. Но не са смятани. В която и информационна система да влезете, ще ги видите тия около стотина произволни такси. И почвате да се хващате за главата. Голяма част от тях са абсолютно излишни. Те са направени с единствената цел да изхранват някакви чиновници, да облагодетелстват хората, които са на власт. Властта е в основата на безконтролното нарастване на администрацията и таксите, на произволните комисии с бонусите. Нашето мнение, е че 70% от тези администрации и такси са не само безполезни, те са вредни.Ако съм длъжен по закон за нещо, не трябва да го плащам. Трябва да има такса за нещо, което зависи от моя избор. Като документите за самоличност. Те са на държавата. Държавата казва: „Ще платиш толкова, защото така сме решили”. Това е изнудване.

- Може ли да се каже, че у нас гражданите обслужват интересите на държавата, а не държавата – на гражданите?

- Държавата издевателства върху гражданите. Тя извършва насилие над тях. Не им позволява да си вдигнат главата и да помислят трезво какъв е смисълът на едно или друго действие, което тя, чрез съответната администрация, прави. За тези 20 г. големият страх на управляващите елити е това - събуждането. Не се отчитат пред гражданите. Нямат интерес гражданите да се интересуват и да мислят. В сила е погрешната концепция на социализма: чиновниците и държавата са всичко. Отделният човек е нищо. Той има само задължения. Запази се социалистическата държава и манталитетът от тогава.

- Ако се намалят таксите, няма ли да се наложи увеличение на данъците?

- Сигурно не. Държавата ще функционира много по-добре с три пъти по-малка администрация. Предизборните лозунги говореха за оптимизиране в този сектор, но трябва да се каже колко получават срещу какъв труд. Ако наистина администрацията е такава, каквото трябва да бъде, предварително се смята какво прави и колко трябва да плащаме, нека да се знае кое колко е. И не правителството да излезе с популистките декларации, че България е данъчен рай. Това не е вярно. В България данъци + такси + осигуряване е едно от най-смазващите в Европа. Голяма част от таксите са скрити данъци. Никой не се е засилил да идва тук, всички си тръгнаха.

- Атакувахте много от таксите в съда. На какъв етап са делата?

- Относно четири-процентовата такса, която се дължи при иск в съда – делото продължава. На първа инстанция са отхвърлили жалба със скандални мотиви. Това е скандално решение, защото заключението, което направи съдът след 3 страници разсъждения е, че тези 4% не затрудняват гражданите във възможността да предявяват искове. То противоречи на каквато и да е логика, на здравия разум. То е абсурд. При положение, че на 1 000 000 лв. са 40 000 лв. Голяма част от клиентите ми се отказват, че не могат да платят таксата. При обжалване пак се иска такса. Така стана и с мой конкретен случай в семейното право – става дума за подялба на имущество със сериозна стойност. Просто не може да се заведе този иск, защото не може да се плати таксата. Това е голям резил за състава, който си позволи такова решение. Всички знаем, не е тайна, че натискът върху ВАС е огромен. Или се действа с облаги. Различни форми на въздействие. Нека си припомним случая от миналата седмица. Това са все по-видими белези за разпад в този съд. Това би било трагично. Съдия от ВАС отказа да подпише решението за избора на шеф на градския съд. Ако продължаваме така с извънсъдебни доводи, не е добре. Такова падение не се е случвало. Видими са форми на разпад на най-важните звена в България.

- Говорите за натиск… След протеста пред парламента на 14 януари 2009 г., вие защитавахте десетките бити от полицията. Сега главният комисар Калин Георгиев обясни, че полицейското насилие е мит. Като мотив посочи, че на 54 000 състав има „само” 70 случая на насилие. Как ще коментирате това изявление?

- Нямаше да мисли така, ако негови близки или той е пострадал. В България има неадекватни управляващи, споменатият от вас комисар е христоматиен пример за несъстоятелност. Неговото твърдение е пълен абсурд. Всеки го знае. Хората ги е страх от полицията, те не се обръщат към нея. Погледнете полицията. Това са хората, които са внушават от съжаление до страх, но не и доверие. Обидно е даже да го коментираме. От това, което той казва, единственото, което може би заслужава да се помисли е броят на служителите на МВР. И резултатите от тяхната дейност. Щом допуснахме хора като Бойко Борисов да е премиер, хора като Калин Георгиев, а Цветанов – вътрешен министър, значи всичко може да ни се случи, а то вече е започнало да ни се случва.

- Думите ви не са ли потвърждение на максимата, че всеки народ си заслужава управниците?

- Така е, въпросните господа са си на мястото. Въпросът е ние къде сме.

Автор: Владимир Клисуров
Снимка: Венета Райновска
Публикуван: 9 ноември 2011 г., в-к Република

Read more »

Планетите се нареждат за революция

Небесните тела се нареждат по начин, за който астрономи и историци откриват, че съвпада с минали периоди на революции и сътресения в икономическите и политическите системи, и обществото като цяло. Според астролозите именно подредбата на планетите вещае такива процеси, които вече са започнали и у нас, и в глобален мащаб.

2012-та е годината, за която специалистите предвиждат, че протести и революции ще обхванат целия свят. Те разглеждат вече започналите глобални събития, сред които “Окупирай Уолстрийт“ (включително и международния протест на 11 ноември, в който ще се включи и България, виж карето), както и Арабската пролет, като част от цикъла на взаимодействие между Уран и Плутон. Планетите се приближават към точен аспект (връзка) през следващата година, което ще доведе до разрушаване на съществуващи структури на управление.

Последният път, когато Уран и Плутон са в тежка конфигурация, е през 60-те години на 20-ти век, когато се зараждат студентските движения или т.нар „нови леви”.

По време на предишната точна квадратура между двете планети през 30-те години, започва Голямата депресия и избухва Втората световна война. Тогава обаче Плутон е в Рак (противоположния знак на Козирога), чийто водещ идеал е „Родината над всичко". Планетата е в този знак от 1912 до 1939 г. – периодът на Балканските и Световни войни. Днес с Плутон в Козирог (знакът, който се свързва с обществените структури) фокусът е върху сенчестата страна на правителства и корпорации – с Уикилийкс обществото разбра част от тайните им.
Уран е планета, която се характеризира с неочаквани събития в астрологията. През март тя влезе в знака на Овен, с което постави началото на нов 84-годишен цикъл. Овен символизира противопоставяне на авторитетни фигури и девиза „Свободата над всичко”. С това кореспондират целите на хората, които стоят зад движението за окупация, докато противниците го виждат като предпоставка за хаос на социално и икономическо ниво.

В астрологията Плутон се приема за планета на трансформациите и тоталната разруха в името на изграждането на нещо ново. Плутон е в Козирог от 2008 г. и ще остане в този знак до 2024 г. – това вещае неизбежни реформи в сферите от обществения живот през политически системи до икономика и в частност банки и корпорации.

Предишното преминаване на Плутон в Козирог е през втората половина на XVIII в. и историците веднага откриват интересни съвпадения - САЩ извоюват независимостта си, поставят се основите на демокрацията, избухват революции от Бразилия до Унгария, най-знаковата от които е Френската. Започва Индустриалната революция.
Критиките към неефективността на съвременната демокрация в настоящата криза идват след 240 години от съществуването й (един цикъл на Плутон), посочват изследователите. Астролозите са категорични, че в следващите години ще последва нещо, което вече трябва да е започнало - разрушаване на догми, които ще позволят хората да изживяват реалността спрямо собствените си виждания.

Още разработки по темата четете на astrokafe.blogspot.com

„Окупирай България” е движението, готово да докара световната революция у нас на 11.11.2011 г. и е продължение на „Окупирай Уолстрийт”. Засега прояви ще има в София, Пловдив и В. Търново. Вече над 4200 души във Фейсбук са пуснали в профилите си препратки до страницата на групата „Окупираме България”.
Валентина Данева, активист на „Окупирай България”:
Това е ново съзнание, на хората им пука

-Г-жо Данева, говори се за мирен протест на 11.11.11. „Окупацията” не е ли по-скоро военно дело?

- Промяната не е възможна по не-мирен път. Вдигането на шум не е равнозначно на война. Вдигането на шум е гласност. Ако младежите на улицата не бъдат нападани от силовите структури, няма да има войни. Ще има гласност. „Окупация”, „окупирам” означава „заемам пространство”. Ако пространството се заема с военни средства, „окупацията” става военно дело.

-С какво ще е по-различно движението „Окупирай България” от другите подобни?

- Ще се случва по целия свят. „Окупирай света” не е протест просто срещу финансовите спекулации и икономическите свръхелити, които чрез нечовекосъобразни, но законосъобразни, манипулации изтръгват реалното богатство от живота на 99% от хората и го заменят с дълг, чрез който да контролират населението. Това е заявяване на ново съзнание, което се е родило на тази планета. Хората, които окупират улиците и парковете във всеки един град по света, имат специфични искания, но те са обединени от едно – на тях им пука.

-Какво ще се случи на въпросната дата?

- Не знам. Но няма да е еднократен акт. 11.11.11 г. в България аз искам да бъде не протест, било то и мирен. Искам да е заявяване на духовната промяна, която вече се е случила. Начало на процес, в който заедно ще изработим нов обществен морал, който признава правото на съществуване на всички деца на планетата Земя.

Иде климатичен шок

„Шелфове с големината на България се топят постоянно и предизвикват покачване на морското равнище. Това ще доведе повече торнада, цунами, засушавания, наводнения”, заявява пред вестника проф. Христо Пимпирев, български учен и антарктически изследовател. Той дори стига по-далеч и казва: „Краят на света няма да дойде изведнъж, но като че ли е неизбежен”.
Астролози откриват и връзка с катаклизмите. Разрушително земетресение на 11 март 2011 г. в Япония е на деня, когато Уран смени знака си от Риби в Овен. Предишният път, когато Уран е в Овен, на 2 март 1933 г., страната на изгряващото слънце преживява друго едно огромно земетресение (тогава планетата отново е в квадратура към Плутон). Занапред се очакват масивни вулканични изригвания и разрушителна земетръсна активност, които да причинят глобален климатичен шок.

Публикуван: 4 ноември 2011 г., в-к Република
Автори: Емилия Кокалова, Йордан С. Йорданов, Владимир Клисуров

Read more »

Обединени в деменцията

Почивният 15 октомври мина и замина. Улисани в пукането на люти чушки за зимата и купуването на оцет за саламура, сума от по-възрастните хора си останаха с беглата представа, че сме около средата на октомври. Други, по-младите, използваха почивния ден, за да се разходят в парка, а вечерта прекараха пред телевизорите, отдавайки някой час от времето си на предизборния дебат или на кръга от футболното първенство.
В над 80 страни обаче си спомниха, че 15 октомври бе определен за ден на глобален протест на Възмутените. По улиците на над 950 града демонстрираха десетки хиляди, предимно млади хора. Нямаха обща програма, нямаха общи искания, макар и протестът да мина под слогана „Обединени – не можем да бъдем победени”. И от манифест, в който се обобщаваха исканията „Реална демокрация сега! Свят за гражданите, не за пазарите. Ние не сме стоки в ръцете на политици и банкери”.
Оказа се, че не само в бедните страни има Възмутени. Градове в САЩ, Канада, Япония, ЕС, Швейцария бяха залети от демонстранти.
В България обаче Възмутени няма. Това е изводът, който може да се направи от факта, че „протести” имаше само в Пловдив и София. Съвсем вяло в двата града се събраха едва 150 човека.
Не ми стана ясно как това е страната, в която всеки ден някой за нещо се жалва и на журналистите им се налага да отразяват т.нар им протести. Срещу факта, че минималната ни работна заплата е най-ниската в ЕС, срещу това, че лекари, които съдът признава за виновни за смъртта на дете, продължават да практикуват, срещу плащането за тръбите на парното, които минават през частната ти собственост, срещу това, че въпреки че хиляди хора се обявяват против строежа на нова АЕЦ, добива на шистов газ или производството на ГМО, няма да се стигне до референдум, срещу високите лихви по кредитите, срещу мобилните оператори, продължаващи автоматично договора, защото си „по заварено положение”, срещу наливането на пари в програми за ромска интеграция, срещу цените на горивата, срещу дискриминацията на гейовете, срещу криминализирането на марихуаната, срещу незаконното застрояване, срещу насилието срещу животни. Срещу, срещу, срещу… По блогове и форуми се възмущават как може плодородна земя да се отчуждава за строеж на магистрали по 410 лв./дка, как може данъкоплатецът да плаща сума пара, след като в Страсбург започнаха да осъждат държавата за полицейско насилие, как може не само да не се взимат мерки, но и се прикрива в колко селища край София радиацията е над допустимото, как може да са изчезнали неколкостотин вагона от държавна фирма или как може депутатите „ни” да решат, че домсъветът може да те изгони от блока, въпреки че имаш собствен апартамент. Как можело... Обявяват, че ги е срам колко пари се дават за култура и колко за подслушване, искат да уволняват премиера и да получават оставката на този или онзи от МВР или съдебната власт.
15 октомври съвпадна с деня на белия бастун. У нас обаче този ден трябва да бъде обявен и за ден за борба с деменцията. Защото явно не сме слепи, след като сме излизали по площадите да протестираме за това и онова. Но сме го забравили, явно следствие на факта, че сме излезли като послушно стадо след някой самопровъзгласил се овчар, успял да ни изманипулира и имащ интерес от този или онзи протест.
Българинът само от време на време се самозалъгва, че е взел гражданска позиция. Така, както стотици се готвят да пуснат в урните измисленото предсмъртно писмо на Левски, празна бюлетина или тото фиш. Гордо ще се похвалят пред приятелите си каква гражданска позиция са защитили, тъй като и едните, и другите са същите. И ще продължи да си пука лютите чушки, да се разхожда в парка, да си гледа мачовете и от време на време да плаши, че „тия са много зле, ама ако дойдат другите, направо ще емигрирам”. Да се събере с 15-те си „съмишленици” и да вдигне транспарант пред парламента, когато овчарят пак го повика.
Българите явно нито имаме нужда от реална демокрация, нито чак толкова ни интересува дали ще добиват шистов газ, дали кредитите ще са най-скъпи тук и дали е справедливо да плащаш на топлофикация въпреки спрените радиатори. Като народ по това ще си останем „Обединени и няма да бъдем победени”. По деменция!

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 17 октомври 2011 г., в-к Република

Read more »

Великото предизборно преселение на народа

Стотици хиляди са се регистрирали адресно на ново място, за да могат да гласуват там. Над 3% от населението на страната, поне на хартия, си е сменило местоживеенето от 1 септември 2010 г. до 22 юни тази година. Именно тогава изтече крайният срок за смяна на регистрацията, тъй като според закона гражданите могат да гласуват на съответното място, ако са живели там най-малко през последните четири месеца.
Според данните на ГРАО нововписаните по места са 234 150 души. Част от хората са сменили регистрациите си реално, т.е. живеят в ново населено място или по време на изборите ще бъдат на село, въпреки че постоянният им адрес е в определен град. Според специалисти обаче огромният процент са т.нар. изборни туристи, което потвърди и наша проверка.
Данните от ГРАО бяха получени по Закона за достъп до обществена информация и публикувани от Института за развитие на публичната среда. За по-голяма нагледност са разделени на два периода от по около 5 месеца – от 1 септември 2010 до 31 януари 2011 г. и от 31 януари 2011 до 22 юни 2011 г. Оказва се, че през есента и зимата новорегистрираните са 78 746, а през пролетта и лятото почти двойно – 155 404.
През последните 5 месеца, преди крайния срок за смяна на адресна регистрация, селото с най-много нови „жители” е криводолското Ракево. Точно 196. Според местните миналата това са синове, дъщери, снахи и зетьове на някой от седемте кандидат-кметове. На хартия там има повече нови заселници, отколкото в градове като Етрополе, Девня или Елин Пелин. Проверка показа, че местните дори не са виждали новите са комшии. Общо в 21 села са се появили по над 100 нови хора.
Доста градове се оказват по-слабо атрактивни за заселване от селата. Пример за това са Девин, Полски Тръмбеш, Белоградчик, Кричим и т.н. В някои като Каолиново, Рудозем, Чипровци, Добринище новорегистрирани са по едва 22 човека. Според данните с по над 1000 души са се увеличили 20 града, като логично най-много те са в столицата – 30 746.
През януари и последните четири месеца на 2010 година картината е била по-различна. По над 1000 нови регистрации има в едва седем селища (всички в Югозападна България) и четири от тях са села. Пет от селищата с най-голямо увеличение пък са в община Белица – едноименният град и селата Горно краище, Драгоново, Златарица и Краище. Населението на общината се е увеличило с около 12 000 души, повече отколкото е постоянното население. В общо 69 села са се записали адресно по над 100 човека.

Заселници или туристи

Радомирското село Друган се е увеличило със 111 човека, или с около 1/3, тъй като постоянното население е 366 души. Кметът Ненчо Мирков твърди, че не става дума за изборен туризъм
„Има наши хора, предимно пенсионери, които живеят в селото, а са с постоянен адрес в София или Перник. Искат да гласуват, но да си останат тук, и на това се дължи увеличението”, обясни Мирков пред вестника.
Георги Тимонов, кмет на друго село – Скутаре, община Марица, обаче признава за изборния туризъм, като заявява, че новорегистрираните 174 човека са именно такива.
”Аз съм кмет четвърти за пети мандат. Ще ви кажа, че на миналите избори 11 гласа не ми стигнаха, за да спечеля на първи тур. И сега опонентите ми се чудят как да играят срещу мен. Докараха хора от Бургас, които да гласуват за тях. Не живеят тук, никой от селото не ги е виждал, освен когато дойдоха да се регистрират. Борбата е безмилостна”, коментира Тимонов.

Антоанета Цонева, Институт за развитие на публичната среда:
Ще се купуват цели секционни комисии

- Госпожо Цонева, първо да направим едно уточнение. В списъците на ГРАО, които сте публикували, за първия период изрично е пояснено, че става въпрос за нови регистрации, докато за втория списъкът е „на лицата, извършили промяна в регистрациите”. Колко от тях са нови?
- Направихме специално уточнение в ГРАО. Категорично и за двата периода става въпрос само за нови регистрации. Оказва, че те са на над 200 000 човека. В огромния процент става въпрос за изборен туризъм. Така, че на много места ще говорим за купен вот. Нямаме данни за регистрации по места преди септември миналата година. Но при всички случаи сега увеличението е драстично.
- Имате ли данни какви са цените на гласовете за предстоящите избори?
- Развива се страхотен пазар на гласове. Зависи колко е атрактивна една община. Така на миналите избори в общините по морето се стигна до 180-200 лева за един глас. Интересното е, че гласовете имат и вторичен пазар. Когато един разполага с известен брой, той ги предлага на кандидатите. Получава ги предложилият най-висока цена. За балотажа обаче се прави повторен пазарлък, мизата се вдига и гласовете може да се пренасочат към друг кандидат. Купуване на гласове и сега ще има. Но има интереси, които ще се опитат да корумпират секционните комисии. Ще им излезе по-евтино да купят 5-7 члена на комисията, отколкото да пазаруват неколкостотин гласа и да не са сигурни накрая какво ще се получи. Това ще се превърне в практика в отдалечените райони, където няма наблюдатели.

Секретари седнаха в кметските столове

Огромна част от населените места, основно селата, в момента се управляват от секретари. Причината е, че много от сегашните кметове влязоха в надпреварата за нов мандат. Според член 104 от Изборния кодекс след регистрацията си те ползват по избор неплатен служебен или платен годишен отпуск за периода от регистрацията до обявяване на резултатите от изборите. Така в момента по-големите населени места се управляват от заместник-кметовете, а по-малките - от секретари. В най-малките села в сградите на местната власт не може да бъде намерен никой, а наместникът се е включил в предизборната битка с надежда да бъде назначен отново.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 4 октомври 2011г., в-к Република

Read more »

Новите десни

1968 година се е превърнала в политически и културен символ. За студентските протести във Франция е изписано много.
За раждането на поколението на „новите леви”. За това, че през май ’68 се появява движение, чийто привърженици искат да отстоят свободата на индивида срещу институциите. Че явлението се разпростира в цяла Западна Европа, в САЩ, в Япония. И как 40 години по-късно бунтарите дойдоха на власт, за да променят закостенялата система. Светът се запозна с идеите на Блеър, Шрьодер, Фишер, отчасти Клинтън.
Покрай сблъсъците в градовете на България никой не се сети да напише, че може би вчера, днес и утре се раждат „новите десни”, в противовес на фалшивите социални придобивки, давани от фалшиви социални партии. Сетиха се да кажат, че са лумпени и дрогирани, но не и това.
Наистина кадрите от протестите показват една интересна картина. Момчета и по-рядко момичета, рядко навършили 20 години. Немалко дори малолетни. Скандиранията са достатъчни да подсетят случайния минувач, че става дума за футболни фенове. Може би наистина част от тях са маргинали „подкрепили се” с бутилка водка или линия амфетамин. Но какво изкара тези млади хора на площадите?
Това съвсем не е случаят в Катуница. Там просто някой драсна една клечка, появи се искра и се подпали едно буре. Кой я драсна не е съвсем ясно, ясно е, че на пламъците ще се топлят крайнодесните партии, етническата партия и циганските босове (от къде синовете на Рашков знаеха за палежите, та даже и климатиците бяха прибрани и скрити някъде), които още по-лесно ще получат подкрепата на уплашените махали, за да ги изтъргуват за своя сметка на онзи, който след по-малко от месец ще плати най-много.
И не бурето бе сгазването на детето от наглия циганин, твърдящ, че мислел, че е блъснал куче, а клечката. Още преди девет години Консултативният съвет за национална сигурност премъдро заключава, че „Концепцията за националната сигурност на Република България определя престъпността като основен вътрешнополитически риск за българската държавност”. Сигурно заради страх да не бъдат обвинени в дискриминация са си затворили очите, кой стои зад престъпността. Малчуганите по протестите се надпреварват един през друг да повтарят, че циганите са престъпници, взимат детски и социални помощи, строят незаконни къщи. В криворазбраните опити да се спрат протестите им се опонира, „че и останалите газели хората по пътищата, убивали, изнасилвали”. Следват данни на вече закрития Съвет за криминологически изследвания, за престъпността по етноси. Една графика обхваща криминалната активност на основните етнически групи при грабежите. Около десет пъти колонката под която пише роми е по-висока от тези на българи и турци. Убийците и нанеслите телесни повреди пак са три пъти повече. За изнасилвачите данните са за 100 000 души. Колонката с ромите гони 50, тези на българи и турци са равни – под 10. 60-80% от затворниците пак са цигани. Крадели и грабели, защото нямали работа и затова трябвало да се наливат пари в програми за ромска интеграция.
А барутът, с който са напълнени буретата по площадите е стаена омраза, насъбрана от раждането на тези младежи. Но не срещу циганите, а срещу безперспетивността. Омраза идваща от това, че майките учителки взимат по 400-500 лв., а бащите лекари с по 100-200 лв. отгоре. И в семейството всеки ден се говори за пари и проблеми. А алтернатива не се вижда. Дори прочутите магистрали не водят някъде надалеч.
Та може би в днешните дни се появиха новите десни. Онези сърдити млади хора, на чийто свежи идеи можем да се надяваме, че ще променят по някакъв начин България. Може да е само за добро, защото дворът по-разтурен няма да стане, колкото и незнам си кое правителство поред да се бие по гърдите, че премитало боклука и стягало къщата.
Остава да се надяваме, че няма да минат 40 години, подобно на „новите леви”, за да дойдат „новите десни” на власт и да променят нещата. И самите момчета и момичета на това се надяват.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 28 септември 2011г., в-к Република

Read more »

Проф. Андрей Пантев: Личностната независимост днес е преди държавната

- Проф. Пантев, кой е най-големият български празник – 22 септември, 3 март, 6 септември или 24 май?
- Ако нямаше 3-ти март, нямаше да има 6-ти септември, нямаше да има 22-ри. Тук е важно коя е изначалната първостепенна крачка в историята на българската държава. В това отношение можем да кажем, че във финалния период България е вече напълно равнопоставена и в политическо отношение с останалия европейски свят. Именно това е денят и датата, която честваме.

- Все пак Санстефанският мирен договор не обхваща цялото землище – без Северна Добруджа и части от Сърбия.
- Санстефанският договор е само свидетелствен документ, докъде се е разпространило етнически българското племе, което доминира на Балканския полуостров. Но като реална държавна формация, едва ли е било възможно да стане реалност, защото все пак всички останали балкански държави, са създадени поне 60 години по-рано, но са много малки на площ и това би нарушило балканския мир. Иначе от морална и етническа гледна точка този договор е напълно справедлив.

- България днес независима ли е?
- Дори САЩ не са независими в този смисъл и те търсят някакви коалиционни съюзници. Дори и малки…Независимост вече не може да има в този смисъл да не ни трябва някои днес – аз казвам, че не може да се направи и един молив, ако искаш да го направиш независимо от разни доставчици. Но независимост вече има други съдържание – на име, на облик, на интензитет на мислене, при което не можеш вечно да се подчиняваш на общото течение и на общите представи, на общата воля, да мислиш с ума си. Днес водеща е личностната, а оттам политическа и държавна независимост. Ние трябва да бъдем внимателни и предпазливи, и най-вече основни към понятието „независимост”. Това един мъж, независим от любовта на жена, не е грозно зависим – това е красива независимост. Няма какво да се правим на интересни и да не знаем какво означава независимост. Това означава например да не бяхме предоставяли нашето въздушно пространство по време на войната в Югославия през 1999 г. Това щеше да бъде израз на независимост. Независимост щеше да бъде, ако гърците, членове на НАТО, които устроиха грандиозен протест в Солун срещу интервенцията в Югославия. Все пак независимост означава нещо, което не правят всички – това е смисълът на това понятие. Независимостта не е самоцел. През миналия век ние сме взимали решенията за война независимо, но това не означава, че това не е било грешка, било е искрено престъпление. Може да направиш глупост и пак да си независим.

- В момента отделните хора не се ли чувстват зависими от икономическите фактори – от банки, наеми, заплати и пр.?
- Това е зависимост при пазарна икономика, при която ако рухне единството, тогава рухват всички звена и всички силно зависими хора. Винаги трябва да бъдем внимателно за това, което ни дава онова усещане за сигурност да принадлежим към някого. Това може да ни донесе нещастия, които не са генерирани у нас. Едно от тях е съвременната банкова финансова криза. Идеята, че еврото е нестабилно, това че трябва сега да участваме във военни операции, защото сме член на НАТО и пр.

- Всичко това идва от глобализацията – тя има ли алтернатива?
- Глобализацията няма алтернатива, но това не означава, че е позитивен елемент в човешкото развитие, дотолкова доколкото всяко ново явление би предизвикало форма на противодействие. И може би не толкова скоро ние ще видим, че тази глобализация, която е най-вече политическа, а не културна, може да предизвика онези движения, които вече виждаме – онези примитивни и забравени понятия като регионализъм, като сепаратизъм. Но ще дойдат и интелигенти хора, които ще осмислят това усещане. Не се правя на пророк, но не съм много оптимист за бъдещето на България.

- Виждате ли такива интелигенти хора у нас?
- Навремето национализмът в България и в света, от края на XVIII в. се е носел от композитори, от писатели, от поети, от генерали, от философи. Сега за жалост съвременният национализъм, чисто българският, се носи от хора, които са усетили че им някакво пространство, някакъв прозорец, някакъв вакуум, в който могат да се настанят. И прославяйки и плачейки за майка България, се събират на министерски или парламентарни кресла.

- Има доста политици отвън, които правят периодични изказвания срещу България. На какво се дължи това?
- Вижте сега, България никога не е имала привлекателен имидж по света, като оставим кебапчетата и киселото мляко. Винаги е гледана с една снизходителна и понякога предварителна поза от времената, когато Калоян разбива кръстоносците до Одрин през 1205 г., се създава един негативен имидж на българите като бегли християни и си остават полу-варвари. Това е нашето поведение. Фактически ние нямаме една сериозна съпротива срещу турското нашествие. Как успяваме да се съюзяваме винаги със силите на злото – с Австро-Унгария и Германия, с Италия, Германия и Япония. Българите са винаги със силните, но за кратко време. Има такъв елемент, който трябва го преодолеем с една благородство, показано от нас като политическа и религиозна толерантност, уважение към чуждите културни постижения, почит и най-вече добронамереност към нашите съседи, които са също като нас. Трябва да се работи за балканското разбирателство, което все си остава нарицателно.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 22 септември 2011г., в-к Република

Read more »