Учителка обрала банката в Плевен

37-годишна учителка по български език и литература се оказа жената, която ограби офис на ПроКредитБанк в Плевен на 15 март. Това съобщи в днешния си брой вестник НОВИНИТЕ ДНЕС. Даскалова е извършила дръзкото нападение с пластмасов пистолет-играчка, който си купила малко по-рано.
Поля Даскалова е действащ учител в средно училище „Христо Ботев", в съседния на Плевен град Славяново. Тя е председател и на настоятелството на местното читалище „Паисий Хилендарски". Хората в Славяново са потресени, тъй като Даскалова е позната като високо ерудиран човек и изключителен професионалист. Има четири висши образования - „Педагогика", „Информатика", „Английска филология" и „Библиотечно-информационни дейности", научи НОВИНИТЕ ДНЕС. Никога не е била задържана. Даскалова е кандидат за общински съветник в листа на ОДС на изборите през 2003 г. На следващите избори баща й Васил се кандидатирал за кмет с подкрепата на БСП и тя напуснала ОДС.
Трудности
Поля и съпругът й Свилен имат 18-годишна дъщеря и 14-годишен син. В последно време семейството било здраво закъсало за пари и според криминалисти именно това е подтикнало жената да се реши на грабежа. Свилен върти фирма за търговия със строителни машини, която обаче не е регистрирана на негово име. Заради кризата бизнесът вървял много трудно. И Поля и Свилен имат потребителски кредити, които заради невъзможността им да погасяват, неколкократно са били разсрочвани. Срещу мъжа обаче има няколко изпълнителски дела. В интернет Свилен е пуснал оферта за продажба на багер за 17 000 лв., чиято цена според спецове е доста по-висока. Затрудненията на семейството започнали още през 2006 г., когато съпругът катастрофирал и возещият се с него бил ранен. През 2007 г. съдът го осъдил да плати на пострадалия 10 000 лв.
През миналата пролет семейството обаче спечелило зелена карта за САЩ. Заради това, че е осъждан Свилен получил отказ за виза. Според ченгета на 12 май Поля Даскалова планирала да замине за САЩ със сина си. Смятала да се установи при своя приятелка в Атланта, Джорджия. Дъщерята Виолина, която преди време е била уличена в кражба щяла да остане у нас при баща си.
Обирът
Поля била подготвила документите си за едногодишен неплатен отпуск. След обира Поля започнала да погасява дългове, като според разследващите тя правила това именно с парите отмъкнати от банката.
„В историята на Плевенската криминалистиката това е най-дръзкият грабеж с оръжие, извършен от жена", бе написано след ареста на Даскалова, на сайта на Областната дирекция на полицията в Плевен. Всъщност в ранния следобед на 15 март жената влязла в офиса и заплашила трите служителки, че има пистолет. Българската Бони била с перука, широки слънчеви очила, розов шал и ръкавици. Била облечена с бежова шуба и черен панталон. Показала прозрачен плик, в който се виждал пистолет. Поискала парите от касата и в плик получила около 21 600 лв. Преди да излезе предупредила, че навън има въоръжени съучастници и, че ако някой излезе веднага ще бъде застрелян. След това спокойно излязла. Преоблякла се близо до банката и се прибрала в Славяново с автобус. Служителка в банката натиснала паникбутона едва, след като нападателката излязла.
Разследване
От ПроКредит Банк съобщиха, че непосредствено след грабежа, служителите на банката от отдел „Сигурност" са предоставили запис от охранителните камери на клона. Те открили и кадри с Поля Даскалова от камерите, тъй като няколко дни по-рано тя се навъртала наоколо. Направили фотосъпоставителен анализ и ги предали на МВР. Почти веднага криминалистите установили, че оръжието най-вероятно е играчка, тъй като личало, че не е тежко, а пликът с пистолета се люшкал. Впоследствие снимките били изпратени до всички полицейски управления в региона. От Славяново съобщили, че в града живее човек с подобно описание и последвал арест. Въпреки че от полицията съобщиха, че са иззети веществени доказателства, пистолетът и перуката не са открити. Обирджийката признала пред следователи, че ги е изгорила.
Параграф 22
Поля Даскалова е задържана за 72 часа. Шефът на Областна дирекция на полицията комисар Светозар Илиев заяви, че срещу нея е заведено досъдебно производство за извършване на въоръжен грабеж, въпреки че оръжието се оказа играчка. Причината била, че нападателката казала, че има пистолет и е заплашила служителите. Наказанието, което се предвижда за такова деяние е от 6 до 15 години.
Пред НОВИНИТЕ ДНЕС обаче окръжният прокурор на Плевен Искра Ганева коментира, че, след като обира е извършен с пистолет-играчка няма как да бъде повдигнато обвинение за въоръжен грабеж. Според Ганева обаче за авторството на грабежа не може да има никакъв спор, тъй като на записите от охранителните камери се вижда част от лицето на извършителката и сходството с това на Поля Даскалова е голямо.
„За нас е доста тревожно, че хора с образователен ценз са в състояние да направят нещо подобно. Това каза вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов преди вчерашното заседание на правителството. Той изрази учудване от случилото се. „За съжаление това костваше доста нерви на колегите, защото министерството е доста чувствително към подобен вид престъпления и много ресурс отива, за да можем да документираме и да заловим извършителите", каза министърът.

Свилен Даскалов, съпруг на Поля пред вестник НОВИНИТЕ ДНЕС:

Полицията не позволява да видя жена си

- Господин Даскалов, знаехте ли, че съпругата Ви е извършила грабежа?
- Тя е абсолютно невинна, всичко са измислици и се надявам, че ще го докажем. Поля постоянно е или в училище или с колеги или с директорката на училището Кога да го извърши това? А и тя има Зелена карта. Ако го беше направила, защо не е заминала и да потъне някъде в САЩ.
- От полицията съобщиха, че съпругата Ви е направила пълни самопризнания!?
- Нямам си на идея с какво са я притиснали. Накарали са я да подпише, понеже им предлагат по-леки присъди. Предполагам, че са всичко се командва от София.
- Има ли алиби за времето, в който беше извършен грабежа?
- Не сме компютри да помним какво сме правили в определено време преди един месец. Сигурен съм обаче, че ще намерим алиби на Поля.
- Срещнахте ли се с нея?
- Изминаха 24 часа от ареста, а ми отказват всякакъв достъп до нея.
- Как стана самото задържане?
- Вчера (вторник бел. авт) внезапно полицаи нахлуха в къщата ни и я арестуваха. След това ровиха няколко часа, но не откриха нищо. Разпитваха ме, че съм имал газов пистолет, но им посочих на кого съм го подарил.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуване: 15 април 2010 г., Deltanews.bg

Read more »

Деца откриха праисторически бозайник край София

Деца са направили уникално научно откритие, докато си играели. Край София те попаднали на първият намерен у нас скелет на праисторическа сърна.
Дечурлигата били изведени от родителите си на разходка край софийското село Подгумер. По стечение на обстоятелствата баща на две от момченцата е зоологът д-р Ивайло Дедов. Той завежда малчуганите край малка рекичка в близост до Подгумерския манастир, където има находище на фосили. Там децата разглеждат стърчащите от пясъчници останки на т.нар Софийски сом, обитавал някогашното огромно езеро, на чието дъно днес е построена българската столица. Едно от децата попада на нещо, което предизвиква интереса му. „Тук има нещо голямо", провиква се то. Д-р Дедов отива при него и вижда костите на едро животно, за което предполага, че е скелет на древен бозайник. Моментално се обажда в Националния природонаучен музей.
"На мястото веднага бе изпратена експедиция", разказа пред DeltaNews нейният ръководител, палеонтологът д-р Латинка Христова. Въпреки че костите са изключително чупливи, учените успяват да извадят целия скелет. Оказва се, че това е сърна, обитавала бреговете на древното езеро преди 5 млн. години. Учените предполагат, че животното е било повлечено от поройни дъждове. „Уникалното е, че досега толкова запазен скелет на представител на изчезналия род Pro Capreolus не е откриван. Намирани са само фосилни парчета в Северното Причерноморие, но не от сърни, а от елени", казва д-р Христова.
„Именно затова този път сме изключително затруднени при изследванията, тъй като те обикновено се правят на базата на рогата", обяснява друг от изследователския екип - д-р Николай Цанков. Скелетът вече е почистен и в момента се консервира със специални разтвори. Не е ясно кога обаче животното ще бъде експонирано, тъй като у нас няма тесни специалисти по праотците на днешните сърни и елени и преди скелетът да бъде показан за посетителите на Националния природонаучен музей трябва да се намери специалист от чужбина, който да го изследва, обяснява д-р Цанков. Той допълва, че до момента в Софийското поле освен представители на древната езерна фауна са намирани и скелети на мастодонтоподобни слонове.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуване: 25 януари 2010 г., Deltanews.bg

Read more »

Самоубийството – новата мода в разградско

Петима човека опитаха да сложат край на живота си в разградско през двайсетте дни от началото на годината. Двама успяха. Според статистиките, това е областта с най-много самоубийства на човек от населението - през 2009 година 67 са потърсили смъртта, много са успели. А сред тях има и деца.
Севар
Гюнюл е едва на 12 години, Есин - на 15, Пембиш на 18, Галя на 21. И четирите девойки са от разградско село Севар. В рамките на година всички правят опити да сложат край на живота си, като се нагълтат с каквито хапчета намират в домашната аптечка. Благодарение на бързата реакция на лекарите са спасени. Причините - три от момичетата не могат да преглътнат любовно разочарование, а Есин го решила спонтанно, защото баща й не дошъл да я види. „Домъчня ми за него", мотивира се осмокласничката. Родителите й живеят разделени и един ден, когато баща й трябвало да дойде да я види бил възпрепятстван. Насъбрало й се, и с това, че имала няколко слаби оценки и посегнала към хапчетата.
"Разбрах, че опитала още веднъж, въпреки че обеща, че това няма да се повтори", казва кметът на Севар Несибе Кедикова. Според нея безпаричието и безработицата при родителите карат младите да посягат на живота си. Конкретните причини са само катализатор.
„Това е една ужасяваща мода. От една от друга ли гледат, от телевизията ли се учат, но стана мода", говорят севарчани.
Йонково
В разградско има случаи на цели фамилии, чийто членове един подир друг опитват да сложат край на земния си път. Преди няколко месеца 24-годишният Бюлент от село Йонково се натровил с хапчета, след като похарчил оборотни пари, на фирмата, в която работи. През 2002 г. брат му Беркант се обесил, заради тормоз в казармата. Няколко години по-рано и баща им увиснал на въжето. Йонково е едно от селата, в които често стават опити за самоубийства - последният случай е отпреди два дни. За разлика от Севар там посягат на живота си възрастни хора, а случаят с Бюлент е по-скоро рядкост. 63-годишната Анифе се натровила с хапчета, 85-годишният самотник Хюсеин се обесил. За пенсионерът Мустафа, пил сода каустик, хората в селото спорят дали е било самоубийство или е погрешка.
Съдби
Човешките съдби са различни, както и причините за самоубийствата в Разградско. 13-годишна почитателка на ЕМО-стила (популярно движение сред млади, недоволни от живота хора) опитала да се самоубие, след като приятелката й се удавила. Преди това изрязала с бръснарско ножче името й на ръката си. 45-годишен мъж се обесил, след като проиграл банков заем на ротативки. 24-годишна сама си приготвила упойваща смес. След любовна драма. Тийнейджърка зарязана от приятеля си, не успяла да го преглътне и поискала да се натрови - за щастие в домашната аптечка открила само витамин Ц. Изпила всичките таблетки, но дори не се наложила промивка Заради немотията мъж увиснал на въжето, като преди това се и запалил. Разградчанин си внушил, че е неизлечимо болен от рак и се самоубил. Аутопсията установила, че човекът няма онкологично заболяване.

Самоубийства и опити наистина стават доста често. И баща ми се обеси, разказва кметът на село Йонково Кямуран Абдурахим. Някогашният дисидент, лежал по затворите за прояви на турско самосъзнание, а по-късно активист на Движението за права и свободи оставил предсмъртно писмо, което започвало: „Фалшивите господа от ДПС, които 10 години водят партията в грешна посока, са причина да сложа край на живота си". Увиснал на въжето ден, след рождения ден на брата на Кямуран - за да не помрачи празника. Кметът на Йонково отдава многото опити за самоубийства на немотията. И обяснява, че има хора, които видимо са в депресия, но ако близките им поискат да ги заведат на психиатър отвръщат: „Абе аз да не съм луд". После обаче посягат на живота си.

За тийнейджърите смъртта е имагинерно понятие. Прекрачването и връщането от Отвъдното за тях е лесно, и за да постигнат някаква цел правят опити. Спонтанно се нагълтват с лекарства, но понякога дозата се оказва по-голяма, обяснява опитите за самоубийства сред младите психиатърът от разградската болница д-р Владимир Заимов. Той има обяснение и за многото такива случаи сред турското население:
Всичко започна след 1989 г - с Голямата екскурзия. Дотогава в турската общност царяха патриархални нрави. Най-възрастният беше като старейшина и ако сред по-младите се появяваха някакви проблеми, веднага се взимаха мерки. Всичко това се разпадна с един замах след заминаването за Турция и след това с връщането на тези хора. Младите останаха едно изгубено поколение, без корен. От друга страна нагласата сред голяма част от турското и ромското население е, когато има проблем да се търсят знахари, а не лекари.
За доказателство д-р Заимов разказва комичният случай как името му се появило в Корана:
Започнаха да идват при мен един след друг хора от кубратските села. И казват - направени са ни магии, но ходжата прочете името ти в Корана и идваме за спасение. Оказа се, че много хора от местните имали психически проблеми или си внушавали, че са омагьосани. Ходжата не успявал да ги излекува и четейки Корана казвал: Идете при д-р Заимов.

Автор: Владимир Клисуров
Публикувано: 20 януари 2010 г., Deltanews.bg

Read more »

Селяни бягат от цигански тормоз

Възрастни хора бягат от станалото печално известно с циганските нападения плевенско село Мечка.
Елена Василева и съпругът й се готвят да напуснат родното си място, след поредния обир на семейния магазин станал преди дни - този път апашите влезли през стената. Подобни случаи има много. Като този с Райна Пенчева, която се преселила при децата си в Провадия, след като била нападната докато спи - грабителите влезли в къщата и метнали върху й одеало, за да вземат пенсията й. Димитър Димитров е нападнат по същия начин - той обаче не издържа на стреса и след грабежа умира.
„Предметите обект на кражби в Мечка и околните села са доста изчерпани. Вече няма какво да се краде. Така ситуацията става по-опасна, защото започват атаки срещу самите хора за пари", обяснява пред DeltaNews шефът на РПУ Пордим Христо Симеонов.
Според сухата статистиката в село Мечка през миналата година престъпленията са намалели наполовина. Разкритите обаче са три пъти по-малко.
Директорът на полицията в Пордим обяснява, че за спада на престъпленията основна причина е засиленото присъствие на униформени и общинска охрана. Налице е и фактът, че „каквото е имало да се взима" е отмъкнато. Местните апаши обаче започват да гастролират и в други селища.
"Има случаи цигани от Мечка, да са залавяни да крадат и по други места", коментира зам.-шефът на Областната дирекция на полицията в Плевен комисар Марио Тодоров. Пример за това е, мъж спипан да краде масло от трафопост от село в Никополска община. Когато пристигнали ченгетата ги нападнал с брадва и се наложило да бъде застрелян. Името на Мечка стана известно, но масови кражби има и в Бръшляница, Търнене, Дисевица, Пелишат, Бохот, напоследък и в Червен бряг. „Абстрахирам се от това, че само цигани крадат. При толкова българи живеещи в района, се предполага, че и сред тях има криминални елементи", пояснява комисар Тодоров.

Автор: Владимир Клисуров
Публикувано: 17 януари 2010 г., Deltanews.bg

Read more »

Родители търсят възмездие за убити деца

В понеделник в Инспектората на МВР ще бъде внесена жалба, която е последната надежда на едно поморийско семейство да намери възмездие за трагедия, която продължава вече 12 години. Тогава, в един дъждовен декемврийски ден тези хора губят дъщеричката си, която е жестоко убита. Днес те търсят възмездие - не за детето си, а за други три жертви на същия изверг, който се оказва сериен убиец и изнасилвач. Според Слави и Стефка Маринови всички те са жертви на ненаказани и до днес полицаи, следователи и магистрати. А ето и историята, която наистина е ужасяваща...
7 декември 1997 година. Вечерта е хладна, ръми дъжд. Към 6 часа вече е тъмно. 14-годишната Илияна казва на баща си, че отива да поиграе билярд със съученичките си в хотел „Поморие". Слави също излиза, защото трябва да се срещне с негова позната. Заради дъжда се скриват в спирка на градския транспорт. „В тъмното смътно видях, че на пейката е седнал младеж. Видях само, че беше късо подстриган", разказва помориецът. Малко по-късно двамата виждат Илияна да върви по улицата, на път за вкъщи. Едва след време Слави се сеща, че човекът от спирката е изчезнал, въпреки че автобус не е минал.
В неизвестност
"След 15-тина минути се прибрах и се оказа, че Илияна я няма. Притесних се, защото никога не е закъснявала след 20.30. Обадих се на кръстника и започнахме да я търсим по приятели и съученици. Като не се прибра цяла нощ се обадихме в полицията, но резултат нямаше. Една седмица от Илияна ни вест ни кост. Опитах да я търся с един приятел полицай - Горан Михалев, криминалист от Поморие. След няколко дни обаче той ми каза - забраниха ми да се занимавам със случая. И толкова. Тази седмица беше ужасяваща - най-жестокото е неизвестността. Така дойде денят, който никога няма да забравя - неделя, 14 септември.
Обадиха ми се от полицията следователят Велко Велков. Извика ме следобяд и ме попита какво е яла Илияна в деня на изчезването. Тогава усетих нещо и попитах какво е станало, а Велков отговори: „като се прибереш ще разбереш". Вървях по улицата и мина градският автобус. Шофьорът спря и вика „качвай се". И ми казва „трябва да си силен, животът трябва да продължи". А аз питам „какво е станало"? Цяло Поморие знае, само на мен никой не ми казва. Едва когато стигнах до блока и видях пред нас много народ, разбрах какво е станало", реди Слави.
Оказва се, че същия ден деца минавали по камъните на брега и видели нещо, което отначало помислили за кукла. Оказала се мъртвата Илияна.
Истината
Аутопсията е извършена на следващия ден и във вторник момичето е погребано. Но драмата за Слави Маринов продължава:
"Започнах да търся истината за това какво се е случило, защото нищо не ми казваха. Разбрах обаче, че приживе на Илияна е бил пукнат черепът. Започнах да търча по институции и да убеждавам следователя Велков, че не е прав, защото заключи, че дъщеря ми се е самоубила - удавила се и след това вълните са я изхвърлили на камъните. Поисках петорна експертиза, но за целта трябваше да бъде есхумирана и ние не се съгласихме (по-късно се оказва, че е направена само единична)".
Слави се убеждава, че нещо не е наред и от това, че няколко медици не са съгласни със заключението на съдебния лекар Параско Парасков, според който ударите са приживни, но вероятно са от блъскането в скалите. Теорията не е издържана, защото Илияна е открита без дрехи. Върху тялото и е намерен пясък, сякаш насипан впоследствие. В стомаха й са открити водорасли и пясък.
"Най-голямо впечатление ми направи факта, че Илияна влязла, удавила се и морето я изхвърлило на същото място. Обиколих всички рибари и хората ми обясниха, че винаги течението отнася тялото към Бургас. Има случаи човек да се удави във Варна, а да изплува в Созопол. Сетих се и за момчето от спирката, което изчезна внезапно. Казах всички тези неща на следователя - а той „не е вярно".
Под заключението на Велко Велков Слави пише „Всичко написано тук не е вярно и според мен дъщеря ми е убита".
Самоубийство
Междувременно в квартала на семейство Маринови е убито още едно момиче - цигуларката Ваня Мандулева. Малко по-късно в Бургас идва тогавашният министър на вътрешните работи Богомил Бонев, за да даде пресконференция. Слави успява да стигне до него с думите „г-н министър, става въпрос за двете убийства в Поморие". Естествено Бонев знае само за случая с Мандулева и назначава проверка. От бургаската полиция обаче изпращат отговор, че твърденията за убийство на Илияна са безпочвени. Слави пише до Апелативна прокуратура - отговорът е, че заключението, че става въпрос за самоубийство е правилна и Илияна е сложила край на живота си, защото не се разбирала с баща си. Началникът на поморийската полиция Янчо Николов също постоянно отказва да приеме Слави Маринов. „По-късно разбрах, че самият той е наредил да се прекрати разследването", спомня си Слави.
Обрат
Той успява да се срещне и с тогавашния началник на полицията в Бургас генерал Валентин Петров, който нарежда да се започне отново работа по случая. С него се заема разследващият полицай Радослав Николов.
„Не се безпокой, истината ще излезе наяве", казва тогава Николов.
"Докато не разкри престъплението за 6 месеца той не спря", са думите на Слави Маринов.
Междувременно е разкрит убиецът на Ваня Мандулева. Оказва се, че преди това той изнасилва едно момиче, а друго успява да се спаси по чудо. За виновен е признат Черньо Иванов, мъж с психически отклонения, който през 1997-а е на 21 години. Разкрит е, тъй като в джоба му е намерено парче от медальон на Ваня във формата на сърце, а другото парче е в любимия й. За изнасилването и убийството получава две 20-годишни присъди. Всички престъпления са извършени в района на старата ж.п. гара в града, където е открита и Илияна. Радослав Николов надушва следа и се среща със затворника. Няколко дни по-късно казва на Слави: „Нещата ще станат и ще разбереш грешките на някои хора".
Разкрития
Годината вече е 2007-а. Пред Бургаския окръжен съд Черньо Иванов застава окован в три реда вериги и прави пълни самопризнания за убийството на Илияна Маринова. Черньо разказва, че когато видял силуета й веднага решил да я изнасили. Нападнал я до изоставената гара и успял да й запуши устата и носа, за да не вика. От недостиг на въздух тя загубила съзнание и се свлякла на земята. Черньо завлякъл тялото до скалите на морето, където съблякъл Илияна и хвърлил дрехите. После я хвърлил в морето, без Илияна изобщо да дойде в съзнание.
Закоравелият престъпник плаче и се разкайва. Запитан защо, когато е заловен за убийството на Мандулева не е признал за това на Илияна той отговаря:
"Щях да го направя, но никой не ме попита".
Ходене по мъките
Черньо Иванов получава и една доживотна присъда, но това не удовлетворява Слави Маринов, който търси възмездие за другите три момичета, станали жертви на Черньо, след убийството на Илияна.
Продължава да пише жалби, защото се надява един ден хората допуснали непростими пропуски в разследването да бъдат наказани. Едва в началото на тази година Инспекторатът към Висшия съдебен съвет предлага за наказание прокурора Огнян Стоянов. Искането е за намаление на заплатата на Стоянов с от 10 до 25 процента за период от шест месеца, до две години. Причината е, че е нарушил служебните си задължения и бездействие в работата си. Случаят - именно Стоянов е наблюдаващ прокурор по следственото дело за смъртта на Илияна. Инспекторите констатират, че разследването приключило за три месеца и не е било удължавано, а в хода му изчезват и веществени доказателства. Резултат обаче няма.

Адвокат Станко Кралев:

Налице е бездействие на конкретни лица

В понеделник в Инспектората на МВР от името на семейство Маринови, които представлявам, ще внеса жалба срещу бездействието на две конкретни лица. Това са Янчо Николов и Велко Велков. Искаме от МВР да извърши цялостна проверка за законосъобразността на действията им след смъртта на Илияна Маринова. Това е последната ни надежда тези две лица да получат наказание. Минахме през всички институции, но до момента резултат няма. Ако пак нямаме успех остава само възможността да сезираме европейските институции. Желанието на семейство маринови е тези хора да получат наказание за бездействието си, тъй като иначе Илияна щеше да е първата и последна жертва на Черньо Иванов.

Автор: Владимир Клисуров
Публикувано: 12 ноември 2009 г., Deltanews.bg

Read more »

Оцелях 5 години в лагер на смъртта

...Подкараха ни пеша. "Петима българи бяхме, от тях само аз останах жив". Така започва разказът на антифашиста Марин Чуров, оцелял 5 години в лагерите на Третия Райх. Преди това той се бие в Гражданската война в Испания, но по стечение на обстоятелствата попада в немски плен във Франция...
Българите се размесихме сред останалите. Имаше всякакви военопленници - французи, испанци, евреи. Евреите бяха петима и от тях нито един не оцеля. Ние обаче бяхме цивилни и без оръжие и с нас се отнасяха сравнително човешки. Денем вървяхме непрестанно. Нощем почивахме. Немците не ни биеха и не бяхме вързани, но и не ни изпускаха от очи. Така пеша преминахме през цяла Белгия.
В Източна Прусия
Когато минахме границата с Германия, спряхме в първото градче и на гарата ни натовариха в конските вагони. Оттам потеглихме нанякъде. В конските вагони е ужасяващо. Затворени са отвсякъде и вътре едва се диша. Нямаш никакъв избор и естествените си нужди вършиш до себе си. Не зная колко време сме пътували, но накрая влакът спря. Оказа се, че сме откарани на другия край на Германия - в Източна Прусия. Натириха ни във военнопленнически лагер край Кьонигсберг (дн. Калининград). Когато ни регистрираха, започнаха въпросите. Какви сме, защо сме цивилни, какво сме правили във Франция? Обяснихме, че сме емигранти, отишли да работят в чужбина. Взеха ни данните и ни записаха. Грешката беше, че дадохме истинските си имена, защото ни питаха дали искаме да се върнем в България, а ние мечтаехме за това с цялото си сърце. Но не мина и месец и ни строиха пред коменданта на лагера. Беше се разпенил и крещеше защо не сме казали, че сме „червени" и че сме се били в Испания. Ние 'почнахме да се правим на луди и да офлянкваме. Естествено това не ги трогна и ни натовариха на първия влак. Към гарата ни закараха при страшни охранителни мерки - ръката на всеки от нас беше вързана с белезници за ръката на немец. Отново ни натовариха в конските вагони, които бяха претъпкани. Имаше всякакви, но най-много югославяни.
Маутхаузен
Пътувахме дълго и накрая ни стовариха на ж.п. станцията в Маутхаузен. Оттам ни подгониха нагоре по баира - лагерът е на една височина на 4 километра от гарата. Когато стигнахме комендантът ни строи. Поогледа ни и каза: „От тук ще излезете само оттам". И посочи зад себе си. А там пушеше коминът на крематориума и се носеше миризма на изгорена плът. Тогава още не знаехме за избиванията, но този немски цинизъм си беше достатъчен, за да паднеш духом. Раздадоха ни лагерните униформи - черно и бяло райе. На гърдите беше изписан номера на концлагериста. Отначало получих номера на някой умрял - 728. С него изкарах в Маутхаузен. По-късно, когато за известно време ме преместиха в съседния лагер Гузен бях с 14 731. Когато започна войната със Съветския съюз, направиха някаква реорганизация и получих 49 990. Номерата никога няма да ги забравя, това е нещо като да забравиш името си. Иначе в лагерите имаше десетки хиляди – в Мутхаузен бяхме повече от десетина хиляди, а в Гузен над 20 000 души. Имаше политически, криминални, педерасти, всякакви...
Преди да попаднем в същинския концлагер, ни отделиха в карантинен лагер, където минаваш цяла поредица от разпити. Дали си за убиване веднага или ще почакаш. С нас пристигна една група унгарски евреи и те не надживяха карантинния лагер. По-късно това се случваше и със съветските военнопленници. Иначе евреите, които бяха преминали през карантинния лагер, ги ликвидираха за няколко дни с изтезания. Още в самото начало двама не издържаха и се хвърлиха на телените мрежи, по които тече ток. Малко по-късно докараха 700 евреи. Направо от влака ги строиха край каменоломната, която представляваше един огромен кратер. Наблъскаха ги живи отгоре и така за нула време ги избиха. Имаше и газови камери, но явно са счели, че така ще стане по-бързо. Няколко екипа натовариха телата на камионетки и ги закараха в крематориума.
Каменоломната
Каменоломната на Маутхаузен беше огромна. Слизаше се по 86 широки стъпала. Можеше да се придвижваш единствено на бегом. Долу грабваш камък и го качваш. Ако ти е малък обаче, ти слагат още. Затова трябваше да си намериш заоблен камък, който като сложиш на гърба си, да изглежда голям. Но трябваше да го направиш много бързо. Без хитрини в лагера нямаше начин да се оцелее. Работиш всеки ден по десетина часа, като единствената почивка е на обяд за чорбата. Недояждането също ни изпиваше силите. Обикновено менюто се състоеше от картофена супа. Някои бързаха да се наредят на опашката, за да си изядат яденето и да се наредят втори път. Номерът беше, че картофите в баката падаха на дъното и в калените купички на първите влизаше само вода. Нямаше никакво месо - борбата беше за картофа. След почивката ни връщаха в кариерата. А там изтощетието е не с дни, а с часове. Който падне го ликвидираха. Избиванията не спряха през цялото време и от нашия лагер 50-60 000 души умряха в кариерата. Постоянно минаваха ремаркета, теглени от затворници, и товареха телата, кой където е паднал. Кой умрял, кой недоумрял ги стоварваха пред крематориума. Ако не стане от там и се върне в кариерата - чака го пещта. Ако някой стане инвалид, решаваха проблема веднага. В умивалнята имаше каци с вода. Идваха двама бабаити, хващаха го и му натискаха главата във водата. Не е минавало и час, без да видиш нещо да става. Нямаш избор и свикваш. Внимаваш само да не им попаднеш пред погледа.
В бараката имаше две крила „А" и „Б". Аз бях в „Б" при испанците. По едно време се появи нов немец-лагерист, който раздаваше супата. Един ден си седя и ям. А той след като е разсипал имаше навик да обикаля и да си избира на кого да сипе повторно. И немецът дойде. На униформата носеше червен триъгълник като моя, тоест политически. По това се познаваха кой за какво е вътре. Черен триъгълник носеха най-вече циганите – означаваше човек, който не си изкарва прехраната с честен труд - просяци, крадци. Зеленият носеха опасните престъпници – убийци, обирджии. Всички бяхме смесено, само евреите бяха отделени. Техният знак беше шестовърхата звезда, съставена от жълт и червен триъгълник.
И така, когато ме видя, немецът ме попита от къде съм. Отговорих че съм българин и съм бил доброволец в Испания. Тогава той ме извика в сепарето си, където спеше - отделено от останалите с някакъв шкаф. Заразпитва ме. Отначало гледах да не си отварям много-много устата, защото можеше да е шпионин, но постепенно се разговорихме. Той ми каза, че го заловили на границата - отивал да се бие в Испания. И после Алоис, така се казваше той, започна да ми дава допълнително ядене. Малко по-късно ме изкара от кариерата и ме нагласи да чистя бараките. В кариерата нямаше как да оцелея толкова време.
Краят
После дойде времето, когато започнаха масови избивания с газ, за да се прочисти лагерът. Така някои работни места оставаха свободни. Имаше една група, която шиеше чорапи и ръкавици за SS. Работата беше хубава – седнал си на топло и никой не те закача. Един ден Алоис дойде при мен и ми каза: „Утре ще се строиш там. Аз съм говорил с капото на групата, ще те вземе". На другия ден отидох, хванах иглата и конеца и започнах.
Беше вече към края на войната, когато в лагера започна да се развива военна индустрия. Прокопахме няколко тунела от по половин километър, в които инсталираха машини. И мен ме преместиха да работя там. Правехме магазините на пушките. Точно преди да дойдат американците, на немците им хрумна да хвърлят подземните заводи във въздуха. Ние бяхме изградили тайни разузнавателни организации и получихме сведения, че на всеки вход на тунел са стоварили експлозиви. Идеята им била да ги взривят, когато сме вътре - с един куршум два заека. Бяхме се отчаяли, но точно тогава Съюзниците пуснаха позиви от авиони, в които предупреждаваха германците, че ако избият лагеристите няма да се отърват. Така ни се размина.
Оцелях точно, заради тази поредица от щастливи случайности и така доживях до 5 май 1945 година, когато ни освободиха американците. Изкарах 5 години в Маутхаузен и Гузен. Накрая на 4 юни стъпих на родна земя, като се прибрах със завръщащите се части на Първа българска армия.

Автор: Владимир Клисуров
Публикувано: 10 септември 2009 г., Deltanews.bg

Read more »