В полза народу

Една не толкова весела историйка се разказва в романа на Дъглас Адамс „Пътеводител на галактическия стопаджия”.

В нея става въпрос, че се налага взривяването на Земята, защото според плановете, трасето на Интергалактическата магистрала ще минава точно през мястото, където за нейно нещастие се намира планетата. Всички засегнати се водеха уведомени, тъй като папката с изключително подробно описание на проекта лежеше пъхната в едно чекмедже на общината, тоест бе достъпна за всеки, на който евентуално можеше да му хрумне да иде, да се запознае с нея.

Уведомени са и тези, през чийто земи ще минава магистралата между Гърция и Европата. Ако бай Генчо от някое радомирско село се сети да разгледа сайта на Министерство на регионалното развитие и благоустройството е много вероятно да види и своето име. Както и земляците му от съседните села, собствениците на близо 900 000 дка земя. И ще разбере (ако на мегдана вече не е разбрал), че плодородната земя останала от пра-дядо му ще му бъде отнета в полза Народу.

Проблемът на бай Генчо обаче е друг. Би трябвало, след като му вземат земята, нашият герой, да получи възможност да си купи същата земя другаде. Да продължи да сее картофи, царевица, жито или каквото си иска. Той обаче няма да може. След като парцелчето му бъде взето той ще може да си купи друго или около 10 пъти по-малко, или около 10 пъти по-неплодородно. Защото магистралата ще минава през площи с много висока категория – втора, трета. За декар ще получи около 400 лв. Проверката в агенциите за недвижими имоти показва, че за тези пари в същия регион ще може да си купи девета категория. Бай Генчо така ще се почувства леко ощетен. Но той не трябва да забравя, че неговата земя е била взета в полза Народу. По този начин едноименното министерство ще развие и благоустрои региона, в който той живее.

Но не това е проблемът на бай Генчо. Проблемът му е, че ще стане анонимен. И, когато след няколко години се връщаме от почивката в Халкидики, няма да знаем, нито името му, нито, че благодарение на него и земляците му от още няколко села имаме такава слънчева магистрала.

Подобно нещо каквото се случва сега, се е случило след 9 септември 1944-та. А днес се случва не само у нас, ако се вярва на един популярен виц. Обадил се един американски инженер в централата на корпорацията си и докладвал: „Шефе намерихме страшно богато нефтено находище. Но имаме един незначителен проблем – отгоре седи някаква държава”. Какво е отговорил началникът можем само да гадаем, но за бедните собственици на земя в България остава надеждата да бъде открит петрол в техните земи. Няма да се превърнат в шейхове, но ще могат да предоставят своята лепта за общото благо. За Народу. Макар и пак да останат анонимни.

Всичко би могло да мине с толкова несериозен коментар, ако проблемът не беше изключително сериозен. Правото на собственост се води неприкосновено според Конституцията. Но, за да се прекрати практиката „курници” да спират магистралите, законът бе променен така, че обжалването да не спира изпълнението. И за капак по реални оценки земята се изкупува за жълти стотинки. Сума дела бяха заведени от собственици при разширяването на Околовръстното на София, при продължението на магистралите. И повечето бяха загубени от държавата и цените на отнетите земи бяха увеличени многократно. Но повечето дела бяха заведени от фирми и многоимотни собственици. Останалите, като бай Генчо, не намериха пари за адвокати. Май на това разчита държавата.

Правото на собственост се водеше неприкосновено. Оказва се, само по Конституция...

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 12 ноември 2011 г., в-к Република