- Проф. Пимпирев, предстои 20-та поредна българска експедиция в Антарктида. Как вървят приготовленията?
- Готвим се вече под голяма пара. Работим всички, защото първата група заминава съвсем скоро - на 2 ноември. Зимата обаче в Антарктида е била много тежка, условията са били страхотно тежки. Даже пистата за кацане, която приема самолетите от Пунта Аренас на остров Кинг Джордж е все още заледена. И не се знае дали ще се окаже възможно кацане през ноември, когато се планира българската група да кацне с бразилски самолет.
- Авариен вариант разработвате ли?
- Няма авариен вариант, защото иначе до остров Кинг Джордж може да се стигне само с кораб. Ние обаче не разполагаме с такъв и ще трябва да търсим. Но за момента се надяваме да се подобрят атмосферните условия и да успеят да пригодят пистата за кацане на големите самолети „Херкулес”. С такъв групата ще се придвижи към 11 ноември, ако всичко е успешно. На Кинг Джордж ще ни чака бразилски кораб, който да ни закара до българската база на остров Ливингстън.
- Казахте, че зимата е била много тежка. При изминалите експедиции, открили ли сте зависимост, на базата, на която да се каже, какво ще е времето в Северното полукълбо? След тежка зима в Антарктида, да очакваме ли такава и у нас?
- Разбира се. Земята е една цялостна система. Полукълбата не са независими едно от друго. Южното оказва влияние на Северното и обратното. Всичко това влияе на океанските течения, които тръгват от района на Антарктида и стигат до бреговете на Европа. Климатът е взаимосвързана система, но все пак последната дума ще бъде на метеоролозите.
- От колко човека ще бъде съставена първата група на експедицията?
- Девет души. Аз няма да пътувам с нея, тъй като имам доста работа по организацията и научната програма. Аз ще замина с втората група през декември.
- Какво ще обхване научната програма през тази година?
- Основно ще се фокусираме върху изследване на генното инженерство на тюлените. Това е българска програма на Националния фонд за научни изследвания. Аз съм много щастлив от този факт, тъй като през миналата година нямаше пари за български проект, а той е изключително важен, тъй като неговите резултати ще покажат как самите организми – освен бозайниците, също и растенията реагират на затоплянето на климата. Затоплянето е очевидно в частта на Антарктида, където е българската база. Ще работим и по друг проект, който е международен – с португалски, испански и аржентински учени. Пак е свързан с климатичните промени, но повече с технически параметри – как се движат температурите, какво е било през тази година. Заложили сме датчици, които даже и когато нас ни няма се захранват с енергия от слънчеви панели. Ще анализираме събраните резултати – температура, влажност на въздуха и т. н, които са записвани всеки ден и всяка нощ през изминалата зима. Те ще бъдат разчетени от първата група.
- Бяхте казал, че в нашата база ще бъде построен параклис. Работи ли се по него?
- В момента се изработва в Буенос Айрес ще бъде превозен с аржентински кораб до българската база, когато е възможно. Все пак това не е български кораб и ще бъде докаран, когато аржентинците могат. Ние се надяваме това да стане още по време на тазгодишната експедиция. Иначе вече са закарани витражи, кръста, икони. Остава да бъде построен.
- На кой светец ще бъде посветен?
- Ние до момента имахме параклис „Св. Иван Рилски”. Той беше една временна постройка и трябва де бъде обновен. Новият параклис, разбира се с съответните ремонти и поддръжка може да изкара стотици години. И той ще носи името на „Св. Иван Рилски”.
- Преведени ли са вече парите за експедицията?
- За разлика от миналата година парите получихме по-навреме и сме по-спокойни. През миналата всичко беше много екстремно понеже получихме парите десет дни преди да тръгнем. Сега в испанското пристанище Картахена се намират двама души от състава на експедицията, които товарят основните неща от багажа на испанския кораб „Лас Палмас” – акумулатори и храни. Също и три ветрогенератори, които за първи път ще ни позволят да разчитаме на възобновяеми източници на енергия, а не както досега на нафта и бензин. А и те по-малко замърсяват околната среда. „Лас Палмас” ще тръгне след седмица, но ще му трябват около месец и половина за да стигнат до Антарктида. Иначе 280 000 лв. е финансирането тази година. Пак сме на ръба на оцеляването, защото с тези пари не можем да изградим някаква инфраструктура и ще ни стигнат само за транспорт хранителни продукти и гориво. Но все пак понеже основната част от транспорта от най-южната част на Америка до Антарктида е с минимални средства, благодарение на нашите контакти с аржентинци, испанци и бразилци ще успеем да се вместим. Иначе мога да ви дам пример, че нормалният бюджет на немного богати държави, които изпращат експедиции до Антарктида е около 1 млн евро. Чехия например.
- Тазгодишната експедиция колко време ще продължи?
- Базата ще се зазими за идващата зима през 2012 година в началото на март.
- При предишен наш разговор стана въпрос, че 20 000 туристи посещават всяко лято Антарктида, включително и българи. Имате ли сведения дали ще има наши туристи тази година там?
- Туризмът там е една голяма индустрия и всеки, който разполага със седем-осем хиляди евро може да посети континента. Не мога да кажа обаче дали ще има родни туристи там. Все пак ние сме национална експедиция и правим външната политика и научното лице на България там.
Въпросите зададе Владимир Клисуров
Публикуван: 11 октомври 2011 г., в-к Република
0 коментара:
Публикуване на коментар