История за лека нощ

Показват се публикациите с етикет По света. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет По света. Показване на всички публикации

18 септември 2012 г.

Извънземен разум ни прати 20 съобщения


От началото на годината в различни части на света са се появили 20 житни кръгове, като 6 от тях са във Великобритания. Това съобщи за РЕПУБЛИКА астрофизикът от БАН ст.н. с. д-р Лъчезар Филипов. Ученият е убеден, че кръговете са пиктограми, които съдържат информация, изпращана от извънземен разум.

По 10-15 кръга годишно се появяват само у нас.

„Рядко обаче у нас им се обръща внимание, като много често хората решават, че са причинени от смерч”, обяснява Филипов. Той разказва, че съобщения се появяват и на пясък, и на лед. Руски учени са открили 174 повтарящи се символи, които считат, че са извънземната азбука.

Астрофизикът ще участва на световна конференция на уфолозите в Сицилия и на годишната им среща във Ватикана, където ще се опита да убеди колегите си в създаването на международно информационно поле за проучване на кръговете.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 20 юни 2012 г., в-к Република

Read more »

10 март 2012 г.

45 програми за следене действат в ЕС

Еврокомисията вече е стартирала 45 проекта за изследвания по темата за сигурността. Не всички, но сред тях има и такива, които силно противоречат на елементарни човешки права. До момента политиката за следене бе наречена Седма рамкова програма. Актуализираният й вариант вече е в Европарламента под работно име Horizon 2020.
Това обясни за РЕПУБЛИКА шведският евродепутат Амелия Андерсдотер.

Бюджетът на Евросъюза за периода 2007-2013 година за изследвания в сферата на сигурността, сред които и проекти за следене и за филтриране на интернет е общо 1.4 млрд. евро.
„Известно е, че Европейската комисия спонсорира лобистки групи, които искат филтриране на интернет и дори блокиране на отделни потребители, заради корпоративни интереси”, коментира Андерсдотер, която е най-младият евродепутат и представител на борещата се за свободен интернет Пиратска партия.
„Голяма част от бюджета за научни изследвания от страна на ЕС, искам да подчертая това, се ползва за напълно легитимни, законни и разумни цели, които не нарушават свободите и правата на човека. Но в същото време много от проектите се изготвят с предприятия от частния сектор и не са много прозрачни във формулировката на целта си и не става ясно как са били използвани европейските пари, когато проектът приключи”, допълва Андерсдотер.

По думите й, според технически консултанти, които работят по системата за тотално следене на интернет, камери и телефонни разговори INDECT, всъщност това, което се опитват да постигнат не е технологично възможно.
„Ако това е така, може би въпросът с нарушенията на човешките права се свежда до факта, че ЕС харчи големи суми от парите на данъкоплатците, разследвайки как да нарушава нашите човешки права и свободи, без дори да има шанс да успее в това начинание”, казва шведският депутат в парламента в Страсбург.

Амелия Андерсдотер, евродепутат, пред РЕПУБЛИКА:
Опитват се да върнат старите граници

- През миналата седмица парламентът в Страсбург гласува увеличаване на правомощията, на бюджета и на броя на персонала на Европейската агенция за правата върху интелектуална собственост и пиратството, популярна като Обсерваторията. Тя ще разработва нови технически средства и програми за следене на нарушители, включително и в интернет, които, не смятате ли, че противоречат на спазването на човешките права?
- Обсерваторията е много проблемен въпрос, най-вече, защото е една дълга поредица от настоявания и натиск на заинтересовани страни от индустрията, да получат възможност за по-голямо сътрудничество помежду си, за да могат да държат потребителите под контрол.
- Корпоративните интереси ли са всъщност големият проблем?
- Моята политическа визия за Европа е следната – да имаме подходящи съдебни проверки и равносметки. Що се касае до гражданските права и свободи, не трябва да ги жертваме, когато са засегнати от държавни и частни компании. Голяма част от инфраструктурата, която ползваме за всекидневна комуникация и взаимодействие помежду си, е осигурена от частни лица, които искат да бъдем следени и наблюдавани от държавните служители. В същото време ние като потребители се нуждаем от тези платформи и ги ползваме, защото те са удобни за нас - за нашите социални идентичности, за обществото, знанията ни, споделянето на културата, създаването на нови приятелства.
- Може ли интернет да остане свободен, какъвто беше?
- Интернет и глобалното онлайн общество всъщност избягаха твърде далеч от географските зависимости и ограничения и така се чувстват удобно. Ето защо се опитват да върнат в границите, където не срещаме много хора, където не виждаме много неща. Просто сме прекалено социални и приятелски настроени едни към други. Най-доброто нещо ще бъде, ако ЕК реши, че не иска да спонсорира и финансира изследователски програми, които нарушават свободите на потребителя, неприкосновеността на личния живот, правата на човека, свободата на комуникация, способността за споделяне, говорене, взаимодействие, оставайки възможност на потребителите да бъдат приятели извън географските граници.

Автори: Владимир Клисуров и Йордан С. Йорданов
Публукван: 24 февруари 2012 г., в-к Република

Read more »

Пускат директива за цензурирането на интернет


Докато Европа се бори с ACTA, Еврокомисията променя директива, с което се прокарва още по-голяма заплаха за свободата на информацията. Чрез нея дори на даден потребител, ако наруши авторските права може да се спре достъпа до интернет. Това е IPRED (Intellectual Property Rights Enforcement Directive (Директива относно упражняването на правата върху интелектуалната собственост).

ЕК вече е готова с промените в IPRED - неофициално разширение на ACTA и то е публикувано на сайта на комисията. С директивата се обобщава използването на термина "интелектуална собственост" и поставя строг контрол на съдържанието в интернет.
IPRED ще задължи интернет доставчиците да предават данните на потребителите директно на корпорациите. При установяване на нарушение ще се прави разлика между "лична употреба" и "нарушение в големи размери". Подобно на АСТА, границите на тези понятия са размити и неопределени, за да създадат предпоставка за свободно тълкуване според случая. Именно това е извънредно опасно, смятат правозащитници.
Ако потребител бъде заловен в нарушение на авторското право, първите два пъти той бива предупреждаван и му се налагат глоби. При третия път дори се забранява достъпът му до интернет за неопределено време. Срокът на забраната за достъпа до интернет, ще се определя от авторите, чиито права са нарушени и провайдъра. Ако лишено от достъп лице иска да си възвърне достъпа, трябва да докаже своята невинност. За нарушенията ще следи Европейската обсерватория за фалшифицирането и пиратството, на която както РЕПУБЛИКА първи в България съобщи, бяха дадени много големи правомощия и беше увеличен бюджета.

В няколко европейски държави вече се проведоха демонстрации срещу IPRED. В социалната мрежа Фейсбук интернет потребители вече апелират за протести срещу подготвяната директива.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван 20 февруари 2012 г., в-к Република

Read more »

9 февруари 2012 г.

Конспирации: бизнес, власт, интернет и геополитика

Наименованието „Американски мир” или Pax Americana отдавна е навлязло в широка употреба, надминало е първоначалното значение на мир във военния контекст и се е превърнало в мир, в значението на свят.

Терминът идва от древността. Pax Mongolica, Pax Romana и Pax Britannica са обхващали света, който е влизал в границите на съответната империя и тези негови покрайнини, които номинално са имали политическа независимост, но иначе изцяло са били зависими във всички обществено-политически аспекти. Били са изцяло зависими кога имперският център ще наложи мир или ще започне нова война.

Последната официална карта на Pax Americana бе публикувана съвсем наскоро. На нея бяха отбелязани страните, подписали Търговското споразумение срещу фалшификациите АСТА. Освен САЩ като ръководен център, в списъка е още един център – Европа, и на трето място Япония. Оказа се, че АСТА е било подготвяно доста конспиративно, а още по време на работата по него в интернет са изтичали информации, че всъщност именно САЩ са пожелали да не се дава гласност на споразумението.

Защо Европа е подкрепила инспирираното от САЩ споразумение отново е предмет на различни конспиративни трактовки. Сигурно е обаче, че контрол над интернет иска не политико-икономическият елит на САЩ, а елитите във всички страни. Защото те съзират в интернет все по-сериозна заплаха. Тя се материализира с движението „Окупирай”, което от Уолстрийт, благодарение на лесната комуникация, достигна до екзотични дестинации като София, Стара Загора или Видин. Примерът може да бъде онагледен с родната реалност – от безредиците в Катуница и различни градове, през протестите срещу шистовия газ, до предстоящите срещу АСТА – всички се организираха в интернет. Пак благодарение на мрежата се стигна до там, че по време на т.нар. протести срещу циганизацията на футболни мачове в Санкт Петербург, Тимишоара, Татарстан бяха издигани транспаранти „България за българите”. И то на чист български (вероятно отново с помощта на интернет и програмите за автоматизиран превод).

В същото време протестите срещу шистовия газ и АСТА накърниха много сериозно интересите на САЩ и дори поставиха някои въпросителни за принадлежността на България към Pax Americana.

Неслучайно, както при последните няколко совалки на американски държавници, страната ни бе пропускана, сега изведнъж тук пристигна не кой да е, а Хилъри Клинтън. Тя веднъж бе у нас в качеството си на първа дама, съпруга на тогавашния президент, но по-скоро именно сега е в ролята на първа дама на американската политика. Неминуемо след срещата на г-жа Клинтън с родния политически елит и с наместника на САЩ Джеймс Уорлик отново интернет ще се напълни с конспиративни теории какво всъщност са обсъдили те. Защото интернет се чувства не по-малко застрашен отколкото елитите.

Движението „Окупирай” обединява хора зад лозунга „Ние сме 99%” и не искаме да ни управлява елит от 1% - собственици на корпорации и собственици на държави и човешки съдби. Този 1% обаче ще направи всичко възможно, за да защити правото си да ръководи останалите 99%, както е било в цялата човешка история. Най-вече в обществата, в които се е твърдяло, че са адски демократични или адски изградени на базата на равенството.
Докато чакаме конспиративните теории за посещението на г-жа Клинтън да наберат скорост, искам да ви обърна внимание на няколко сериозни конспирации, които макар на пръв поглед да изглеждат като друга тема, отново са пряко свързани със свободата в интернет и със заплахата, която мрежата представлява за интересите на елитите и Pax Americana.

Когато за пръв път научих, че цяло движение се противопоставя на задължителното ваксиниране, се учудих. Винаги съм го приемал като нещо нормално и нещо, което е „добро” за човека и неговото здраве. Поколения наред са свикнали с Манту, след което следват БЦЖ-та, ДифТетКок-ове и т.н. За който е забравил колко пъти в детските и училищните години са го дупчили – в задължителния календар у нас са включени над 20 имунизации.

На страшно много места в интернет обаче могат да се прочетат истории на хора, които твърдят, че са с разклатено здраве, вследствие на автоимунни заболявания, разкрити вследствие на имунизациите.

В Европа, за разлика от България, плановите имунизации не са задължителни в Германия, Холандия, Люксембург, Великобритания, Дания, Ирландия, Гърция, Испания, Португалия, Австрия, Финландия, Швеция, Швейцария, Норвегия, Русия, Кипър, Естония, Литва и Латвия.

Парадоксален е фактът, че в България имунизациите са задължителни, но не съществува механизъм, по който да се обезщетяват пострадалите вследствие на ваксина. От една страна държавата задължава гражданите да се ваксинират, но от друга - абдикира от отговорността да се погрижи за тези, които стават жертва на страничните реакции на съответната ваксина. Противниците на задължителните ваксинации подкрепят твърденията си с изследвания на различни учени, които предупреждават за рисковете от тях. И твърдят, че просто демократичните държави са се съгласили, че според сума харти за правата на човека, няма как насила да му бъдат инжектирани някакви съмнителни вещества, а в някои страни с по-особени порядки и силни фармацевтични лобита все пак това е факт, за да могат компаниите да си продават препаратите на един гарантиран пазар. Докато се чудех дали не са прави, се зачудих дали например Тамифлу не е следващата задължителна ваксина. Пък дори и това да стане факт, след като през януари британската телевизия Sky и вестник Independent цитираха лекари, според които Тамифлу потиска симптомите на грипа, но няма доказателства, че лекува. Защо не, след като миналото лято, т.нар. Народно събрание прие да се режат социалните помощи на семейства, на чийто деца не са поставени задължителни ваксини. Пък колкото и спорни да са те.

Пак учуден останах, когато за първи път се сблъсках с броя на обществените организации в световен мащаб, които не само, че не признават ползата от флуоризацията на водата, но и твърдят, че това е изключително вредно.

В интернет могат да се открият доста проучвания на специалисти от различни страни, според които прилагането на флуориди води до намаляване на интелигентността и потискане волята на човека.

Все пак исторически факт е, че в Третия Райх и в Съветския съюз по времето на Сталин е добавян натриев флуорид към водата в концлагерите, за да се направят военнопленниците послушни и стерилни.

Първоначално реших, че става въпрос за поредната конспирация, а колкото повече започнах да се интересувам от темата, се убедих, че наистина става дума за сериозна конспирация.

Според изследванията флуоридите се предозират лесно и може да се стигне до артрит, до скелетна флуороза (чупливи кости). Ако има свръхприем на флуориди, бъбреците могат да елиминират само половината, а останалата част се натрупва в костите. САЩ (където водата се флуорира) е страната с най-висока честота на фрактури. За капак флуоридите са канцерогенни.

Проучвания показват, че един възрастен човек може да приеме само при едно вечерно миене на зъбите до 0,5 мг. флуориди. При малко дете неволното поглъщане на паста за зъби, колкото грахово зърно може да се окаже изключително опасно.
Флуорирането на водата е забранено в Дания, Норвегия, Австрия, Франция, Холандия, Германия, Белгия, Финландия, Люксембург, Швеция, Северна Ирландия, Чехия и др.
У нас, подобно на САЩ, в повечето населени места питейната вода се флуоризира. Официалният мотив е, че е бедна на флуор и здравните специалисти се грижат за зъбите ни. На редица места в интернет обаче може да се открие мнението на специалисти, че това е отрова, която се сипва във водата единствено, за да не загубят обществените си поръчки химическите гиганти.

Дълго време не си позволявах да публикувам редовете, свързани с ваксините и особено с флуора. По простата причина, че нямам медицинско образование, а познанията ми в тази област са само от обща култура, а и самият аз изпитвам съмнения, наистина ли може една отрова да се използва масово, само и само, за да печели едрият бизнес. Един факт обаче ме накара да се реша да го направя. През януари без много-много шум със заповед на Здравното министерство в детските градини бяха забранени 12 вида минерални води, повечето от най-популярните марки. Причината – съдържание на флуор над 1.5 мг на литър. Тогава се запитах - изведнъж ли флуорът в минералната вода е скочил над тази граница или изведнъж у нас се усетиха, че той може да е опасен. Запитах се дали случаят не е същият, като например с ваксините – поколения деца пили водата с високи норми на флуорид, ама като са пили, к’во да ги правим. Пили са. Да не се окаже след някоя и друга година, че поколения са имунизирани със задължителни, но съмнителни ваксини и накрая да се окаже, че са били „леко вредни”.

Силата на интернет е именно в това – да позволява на хората, които се интересуват, да търсят познание. И именно това притеснява онзи 1%, който се опитва да въведе АСТА, за да цензурира познанието.

П.С. Конспирациите са навсякъде и се раждат постоянно, особено в интернет. Изключително трудно е да се отсее истината от измислицата, но това е право и задължение на всеки. И понеже картината, описана по-горе, стана доста мрачна, искам да дам няколко примера за конспирации, на които днес можем само да се посмеем.
През ноември м.г. медиите от половината свят предадоха, че на гръцкия остров Тасос е открит Свещения кивот. Всички цитираха различни първоизточници, защото в опита си да бъдат коректни бяха посочили автора на новината. Оказа, че новината се е претъркаляла през десетки сайтове, преди да стигне до официалните медии. А по обратния път назад се оказа, че откриването на Кивота стига до задънена улица – или по точно до един руски сайт, който си го е измислил.
През 2007 г. в индийското издание Hindu Voice бяха публикувани фотографии на археолози, които разкопават гробове на великани. На снимките учените бяха по-дребни от черепите на съществата, които според съобщенията били високи 12 метра. По това време така и не стана ясно кое е първо - яйцето или кокошката. Защото за броени дни десетки сайтове и медии от цял свят предадоха новината и не стана ясно дали първо снимките са се появили в Hindu Voice и оттам са поместени на други места или първо са публикувани в нечий блог и оттам през индийското списание са придобили световна известност. В крайна сметка се оказа, че снимките на гигантите са взети от блога на компютърен специалист, който показвал уменията си за работа с популярната програма за обработка на изображения Photoshop.
Подобен пример си имаме и у нас. През 2008 година из медийното пространство се завъртя „Предсмъртното писмо на Левски”. Беше прочетено в национален ефир, публикувано в доста издания, а Google днес го намира на 15 500 места…Въпреки че още тогава беше посочен източникът му, а на съответния сайт е посочено, че „Всичко написано на тази страница е художествена измислица и не отговаря на действителността”.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 6 февруари 2012 г., в-к Република

Read more »

1 февруари 2012 г.

Крили АСТА 4 години

Липсата на каквато и да била прозрачност, при изработването на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането, придобило популярност с като АСТА (Anti-Counterfeiting Trade Agreement), е най-големият му проблем, заяви и адвокат Светослав Димитров, изпълнителен директор на Сдружението на независимите интернет доставчици.

Текстове

Според него с ACTA се създава възможност за нарушаване на основни граждански права. Юристът обясни, че широките формулировки, в които липсва конкретика са нормални за международен договор, но именно те позволяват различни тълкувания и водят до страх сред потребителите, че законодателствата ще въведат най-рестриктивните мерки. Той добави, че разминавания идват и от превода на български, в който на много места има различия от английския вариант.

„Например на английски имаше термин „при извършване на нарушение”, а във варианта на български, който циркулира в интернет, се казва „при съмнение за престъпление”, допълни Димитров. Той и председателят на Сдружението Страхил Иванов предупредиха, че „с ACTA изчезва презумцията за невинност. Потребителят може да бъде санкциониран само на база съмнения без доказателства".

Според редица експерти международното споразумение всъщност представлява корпоративен каприз на мултинационалните компании.

Непрозрачност

Експертът по медийно право Нели Огнянова, публикува в блога си материал, анализиращ АСТА от гледна точка на демократичните стандарти за нормотворчество. Огнянова припомня, че през 2008 г. Еврокомисията приема стратегия за правата върху индустриалната собственост, в която се предвижда да се работи за постигане на многостранно търговско споразумение за борба с фалшифицирането. През септември същата година се потвърждава началото на работа върху АСТА, след което разработката потъва в забвение. Първият известен отказ на Съвета да предостави информация за споразумението е от 5 ноември 2008 година. На сайта на международната Фондация за Свободна информационна инфраструктура е публикувано писмо от Съвета на министрите на ЕС, с което на фондацията се отказва информация за работата по АСТА. В текста на фондацията се казва, че документите по споразумението са били поискани, „за да стане възможен обществения и парламентарен дебат”.

„През следващите три години този стил на непрозрачност е основна тема”, пише Нели Огнянова.

Хронология

През 2010 г. комисия към Европейския парламент иска достъп до проекта. Отговорът от Еврокомисията е “не може да ви предоставим нещо, което не съществува. Няма такова споразумение.”

През 2010 г. кратки варианти на проекта изтичат на канадски и френски сайт. По-късно обаче на страницата ЕurActiv се появява информация, че проектът не е предоставен, както са искали депутатите от Европарламента, поради позицията на САЩ срещу огласяването на проекта. На 9 септември 2010 Европейският парламент приема декларация относно липсата на прозрачен процес за ACTA.

През 2011 г. се появява становище на 27 учени от университети и изследователски звена в Страсбург, Лондон, Кеймбридж, Мюнхен, Хановер, Амстердам и др., според което АСТА не е напълно съвместимо с правото на ЕС. Еврокомисията обаче отговоря, че АСТА не ограничава свободата.

От три парламентарни комисии – комисията по култура, икономическата комисия и транспортната комисия, вече бяха внесени предложения за изслушване на министрите Вежди Рашидов и Трайчо Трайков за АСТА.

Anonymous пуснаха видео срещу договора

Във видео разпространено от хакерската група Anonymous, които са отговорни за изтичането на тонове поверителна информация се предупреждава за една от опасностите, които крие подписването на АСТА. Текстът е следния:
„Правителствата, които подписват ACTА всъщност нямат никаква представа какво подписват. Всичко им се поднася под формата на безобидно споразумение. След ратифицирането от Европарламента, ако има несъответствия в споразумението и законите на страните, според Виенската конвенция, в сила влизат правилата на споразумението, които са определени по време на самото му създаване, но в случая точно те са пазени в тайна, като само една малка част от тях е публикувана (тази част, която се възприема най-добре и е най-безобидна). Те имат по-голяма сила от законите на държавите и автоматично влизат в действие. Това е неприятна изненада, при положение, че никоя страна не е имала възможността да се запознае със съдържанието на тези правила. Така държавите са поставени пред свършен факт.
Автор: Владимир Клисуров
публикуван: 2 февруари 2012 г., в-к Република

Read more »

28 януари 2012 г.

Арабистът проф. Владимир Чуков: Тел Авив обвинява Обама, че проспа въоръжаването на Иран с ядрено оръжие

- Проф. Чуков, каква е според вас възможността военният конфликт с Иран да се размине? Барак Обама заяви, че това все още може да се случи, а в същото време италианският политолог Джулието Киеза твърди, че войната е сигурна почти на 100%.
- Четох това изявление, но мисля, че има малко изхвърляне от страна на италианския анализатор, тъй като все пак това не е желанието нито на едната страна, нито на другата. А и човек не може да даде точно становище особено ако е извън самата кухня. Но дрънченето на оръжията е изключително силно. През последните седмици и особено дни, реториката изключително се радикализира. Мисля, че решението за налагане на ембарго от Съвета на министрите на външните работи на ЕС е причината. Няма да скрия, че това доведе до силен вътрешнополитически резонанс. С десет процента се обезцени националната валута на Иран - риала. Което трябва да покаже симбиозата между икономиката и политика. Много са събитията. Но реториката не върви в унисон с действията. Действията са изключително предпазливи. На всички страни им е изключително ясно, че при един военен конфликт между такива държави като САЩ и Иран конфликтът няма да има регионален характер. Предполагам, че италианският политолог е имал предвид нещо като възпроизвеждане на войната между „Хизбула” и Израел, която продължи 36 дни „Хизбула” обяви, че е спечелила войната. Така и сега и двете много внимават. Иначе реториката е част от войната.

- Ядрената програма на Техеран всъщност само претекст ли е? Конфликтът не е ли за петрола и за контрола над протока Ормуз? Заради стратегическата му важност още през XVII век за него се води военен конфликт - тогава между Португалия и Персия.
- Всичко е свързано. Мисля си че става въпрос най-вече за иранската външнополитическа доктрина, чрез която Иран иска да бъде регионален лидер. С това нито една от местните регионални сили - на първо място Турция, на второ Саудитска арабия, а да не говорим за Израел не биха допуснали подобно нещо. И можем да кажем, че докато този режим е на власт, в Съединените щати не биха се съгласили с тези амбиции. Част от тези външнополитически амбиции на Техеран е именно развиването на ядрената програма. Поне те така си го представят. Средство за достигане ниво на регионален лидер. Наред с икономиката, която произвежда един вътрешен продукт от 808 млрд. долара. Става въпрос за политико-икономически амбиции на Ислямската република. Тук искам да поставя един невероятен акцент. За първи път виждаме невероятни противоречия между Вашингтон и Тел Авив, между Нетаняху и администрацията на Обама. В Тел Авив много силно започнаха да виждат Барак Обама като Джими Картър. Човекът, който направи споразумението от Кемп Дейвид и в същото време точно по неговото време беше свален шахът на Иран - стратегическият сътрудник на САЩ. И в същото време беше обвинен, че е проспал свалянето на този сътрудник без да отчете, с кого да бъде заместен. И сега напрежението между Тел Авив и Вашингтон е изключително огромно.

- Преди десетилетия бяхме свидетели на дълга война между Иран и Ирак с променлив успех. Иран на Ахманинеджад много по-силен ли е от Ирак на Хюсеин?
- Безспорно. Иран има изключително големи промишлени възможности, които му позволяват да развива своя военно-промишлен комплекс. Имат възможности за закупуване на чужди технологии и за развитие на собствени технологии с руска помощ. Иран не случайно през 2-3 месеца прави военни учения и изпитват ракети с малък, среден и дори далечен обсег на действие. Трябва да отбележим и положението в Ирак, където все повече наблюдаваме засилване на иранското влияние. Както и в Сирия. Много от наблюдателите считат, че това което става в Сирия е генерална репетиция за Иран. Външен удар много по-трудно би могъл да събори режима отколкото вътрешна мобилизация. Вътрешната опозиция която в Иран сега е разпокъсана и слаба, но би могла ако бъде подпомогната, за да промени статуквото. В Съединените щати също има промени на настроенията в зависимост от това кой е на власт. Ако при републиканците имаше желание за сваляне на режима, при демократите е по-скоро за смяната му. Тел Авив, както казах не одобрява подобна позиция и обвинява Обама, че създаде Арабската пролет, но проспа въоръжаването на Иран с ядрено оръжие.

- Каква ще бъде позицията на Русия? Тя поддържа Иран, но сякаш и малко лавира.
- Нейната позиция е ясна. Те не желаят смяна на режима в Техеран, те не желаят и смяна на режима в Дамаск. Защото видяха какво се случи в Ирак. Нарушаване на правата на човека, средновековен режим. В крайна сметка смяната на режима ще доведе до ерозия на нейните икономически интереси и намаляване на нейното влияние. Тя обаче го прави по деликатен начин. Отначало беше готова да се присъедини към санкциите. Но сега ще видим нейната реакция, която ще бъде като на основните страни вносителки на ирански нефт - Индия и Китай, които вече отхвърлиха възможността да се присъединят към ембарго. Това което лично мен ме изненада много, че Индия вече е подготвила алтернативно средство на американския долар за разплащане. Индия ще удовлетвори желанието на Иран разплащането от тук насетне да става само със злато. Това е много, много силен политически удар. Русия е от този блок, а и Русия има косвена изгода от повишаването на цените на нефта.

- Каква следва да бъде позицията на България като член на НАТО и на ЕС?
- Ние не можем да бъдем особен фактор. А и ние не зависим от иранския фактор. За нас Иран е само политически фактор, но не и икономически. Ние имаме минимален стокообмен. Но не е така за големите европейски държави, така че ние трябва да бъдем част от хора. Например за една Гърция са много по-сложни нещата. Тя внася 25% от необходимия й петрол от Иран, в по-малка степен това важи и за Испания и Италия.

- Все пак непряко, България не е ли зависима от случващото се. Горивата на дребно вече се увеличиха.
- Така е. Но това е защото България не диверсифицира енергоизточниците си и сме изцяло зависими от Русия. Щяхме да свързваме газопреносната мрежа с Турция, с Румъния, С Гърция, но всичко това за сега са само намерения. Така че много от вариантите бяха очертани - да редуцираме нашата зависимост поне до 60-70%. Тук не искам да влизам в дебата за шистовия газ, който е с чисто политически нюанси. Но така или иначе ако не е шистовият газ, България трябва да направи всичко възможно да си извоюва една независимост от Русия.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 24 януари 2012 г., в-к Република

Read more »