Проф. Андрей Пантев: Личностната независимост днес е преди държавната

- Проф. Пантев, кой е най-големият български празник – 22 септември, 3 март, 6 септември или 24 май?
- Ако нямаше 3-ти март, нямаше да има 6-ти септември, нямаше да има 22-ри. Тук е важно коя е изначалната първостепенна крачка в историята на българската държава. В това отношение можем да кажем, че във финалния период България е вече напълно равнопоставена и в политическо отношение с останалия европейски свят. Именно това е денят и датата, която честваме.

- Все пак Санстефанският мирен договор не обхваща цялото землище – без Северна Добруджа и части от Сърбия.
- Санстефанският договор е само свидетелствен документ, докъде се е разпространило етнически българското племе, което доминира на Балканския полуостров. Но като реална държавна формация, едва ли е било възможно да стане реалност, защото все пак всички останали балкански държави, са създадени поне 60 години по-рано, но са много малки на площ и това би нарушило балканския мир. Иначе от морална и етническа гледна точка този договор е напълно справедлив.

- България днес независима ли е?
- Дори САЩ не са независими в този смисъл и те търсят някакви коалиционни съюзници. Дори и малки…Независимост вече не може да има в този смисъл да не ни трябва някои днес – аз казвам, че не може да се направи и един молив, ако искаш да го направиш независимо от разни доставчици. Но независимост вече има други съдържание – на име, на облик, на интензитет на мислене, при което не можеш вечно да се подчиняваш на общото течение и на общите представи, на общата воля, да мислиш с ума си. Днес водеща е личностната, а оттам политическа и държавна независимост. Ние трябва да бъдем внимателни и предпазливи, и най-вече основни към понятието „независимост”. Това един мъж, независим от любовта на жена, не е грозно зависим – това е красива независимост. Няма какво да се правим на интересни и да не знаем какво означава независимост. Това означава например да не бяхме предоставяли нашето въздушно пространство по време на войната в Югославия през 1999 г. Това щеше да бъде израз на независимост. Независимост щеше да бъде, ако гърците, членове на НАТО, които устроиха грандиозен протест в Солун срещу интервенцията в Югославия. Все пак независимост означава нещо, което не правят всички – това е смисълът на това понятие. Независимостта не е самоцел. През миналия век ние сме взимали решенията за война независимо, но това не означава, че това не е било грешка, било е искрено престъпление. Може да направиш глупост и пак да си независим.

- В момента отделните хора не се ли чувстват зависими от икономическите фактори – от банки, наеми, заплати и пр.?
- Това е зависимост при пазарна икономика, при която ако рухне единството, тогава рухват всички звена и всички силно зависими хора. Винаги трябва да бъдем внимателно за това, което ни дава онова усещане за сигурност да принадлежим към някого. Това може да ни донесе нещастия, които не са генерирани у нас. Едно от тях е съвременната банкова финансова криза. Идеята, че еврото е нестабилно, това че трябва сега да участваме във военни операции, защото сме член на НАТО и пр.

- Всичко това идва от глобализацията – тя има ли алтернатива?
- Глобализацията няма алтернатива, но това не означава, че е позитивен елемент в човешкото развитие, дотолкова доколкото всяко ново явление би предизвикало форма на противодействие. И може би не толкова скоро ние ще видим, че тази глобализация, която е най-вече политическа, а не културна, може да предизвика онези движения, които вече виждаме – онези примитивни и забравени понятия като регионализъм, като сепаратизъм. Но ще дойдат и интелигенти хора, които ще осмислят това усещане. Не се правя на пророк, но не съм много оптимист за бъдещето на България.

- Виждате ли такива интелигенти хора у нас?
- Навремето национализмът в България и в света, от края на XVIII в. се е носел от композитори, от писатели, от поети, от генерали, от философи. Сега за жалост съвременният национализъм, чисто българският, се носи от хора, които са усетили че им някакво пространство, някакъв прозорец, някакъв вакуум, в който могат да се настанят. И прославяйки и плачейки за майка България, се събират на министерски или парламентарни кресла.

- Има доста политици отвън, които правят периодични изказвания срещу България. На какво се дължи това?
- Вижте сега, България никога не е имала привлекателен имидж по света, като оставим кебапчетата и киселото мляко. Винаги е гледана с една снизходителна и понякога предварителна поза от времената, когато Калоян разбива кръстоносците до Одрин през 1205 г., се създава един негативен имидж на българите като бегли християни и си остават полу-варвари. Това е нашето поведение. Фактически ние нямаме една сериозна съпротива срещу турското нашествие. Как успяваме да се съюзяваме винаги със силите на злото – с Австро-Унгария и Германия, с Италия, Германия и Япония. Българите са винаги със силните, но за кратко време. Има такъв елемент, който трябва го преодолеем с една благородство, показано от нас като политическа и религиозна толерантност, уважение към чуждите културни постижения, почит и най-вече добронамереност към нашите съседи, които са също като нас. Трябва да се работи за балканското разбирателство, което все си остава нарицателно.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 22 септември 2011г., в-к Република

Read more »

National Geographic дойде за мощите на Св. Йоан

Екип на National Geographic е в Созопол, за да снима филм за откритите през миналото лято мощи на Св. Йоан Кръстител.
За филма, в морския град пристигна и самият откривател проф. Казимир Попконстантинов. Сега телевизионерите ще направят част от кадрите, а през септември по време на празниците на изкуствата „Аполония” екипът ще пристигне отново у нас, за да продължи със снимките. За мащабността на проекта говори фактът, че през есента филмът ще бъде монтиран и National Geographic ще го излъчи едва догодина.
”Проучванията на остров „Св. Иван”, където открихме мощите на Св. Йоан ще продължат и през това лято, като ще започнем на 6-7 юли”, обясни проф. Попконстантинов. Програмата му обаче е доста натоварена и разкопките ще бъдат за около месец, като след това, той заминава за Варна, където от години в местността „Караач теке” над града проучва раннохристиянски манастир. „След това пристигам в София, за Световния конгрес по византология, от 27 август съм отново на терен – този път в Преслав и през септември отново съм в Созопол”, допълни ученият.
Пръстен
Междувременно постепенно археологическото лято влиза в разгара си и екипите, които вече работят на терен започнаха да съобщават за впечатляващи находки. Уникален пръстен със скъпоценен камък е открил екипът, ръководен от проф. Николай Овчаров и доц. Хитко Вачев. Археолозите са се натъкнали на находката при проучването на най-богатия средновековен търновски манастир „Св. Св. Петър и Павел”.
”Смея да твърдя, че това е може би най-красивият и фино изработен пръстен, откриван по българските земи”, бе коментарът на проф. Николай Овчаров.
Масивният пръстен е излязъл в пласта от ХV-ХVІІ в., където се проучват гробове, в които често излизат бижута. Той е изработен от сребро, а в него е вградена гема от скъпоценен камък. Според археолозите, като изработка пръстенът датира в ХV-ХVІ в., но най-вероятно гемата е антична и по-късно е използвана за средновековния пръстен. Не е изключено да става дума за изображение на римски аристократ или император, или пък на античен бог. Другата възможност е гемата да е произведена през ХV-ХVІ в. в духа на класицизма. И в двата случая, без съмнение, става дума за високохудожествени ателиета от Западна Европа, най-вероятно в Италия.
Могили
Археологът от поповския музей Никола Русев пък проучи изклюително богата неограбена тракийска могила, датираща от втората половина на II век. Откритието е станало край Опака, в непосредствена близост до гробището на града. Много интересен е балсамарий във формата на човек, както и малка фибула във формата на кон. Освен тези находки има множество други, като почти запазени стъклени съдове и делви. Метален стол също е сред предметите, намерени в могилата. Погребението е било на знатен човек, което показват и намерените части от златен венец. Според историците става дума за едно от последните погребения по тракийските обичаи.
Траколожката експедиция за могилни проучвания (ТЕМП), която започна работа от началото на седмицата вероятно също ще се натъкне на богато погребение. „Проучваме могила край сливенското село Камен. Засега сме в повърхностния пласт, където се натъкнахме на каменно струпване. Няма обаче счупена керамика, което показва, че по всяка вероятност могилата е неограбена”, обясни ръководителят на ТЕМП Диана Димитрова.
Дворец
Д-р Иван Христов, който проучва одриски дворец на връх Кози грамади край Старосел, съобщи от базовия лагер, че се е потвърдила тезата, че тракийската резиденция е била превзета през 341 г. от македонските генерали на Филип II Клеобул и Анаксандър.
Междувременно изцяло е разкрита североизточната стена на дворцовата постройка. Тя е дълга 13 м и е запазена на височина до 2 м. По подобие на разкритата през 2005 г. фасада на монументална постройка, стената е изградена от огромни, перфектно обработени блокове с врязана украса. Смята се, че монументалната постройка е служела за трезор на одриския цар Терес II и е била построена от гръцки майстори между 354 и 342 г. пр. Хр.
Открита е и сложна система от изсечени в скалите канали и щерни за събиране на вода. Скалните изсичания наподобяват на онези, които бяха разкрити в тракийското светилище Белинташ и в скалния град Перперикон в Родопите. Те са доказателство за рационалното използване на терена от древните траки.
Открития
По-рано екипите, които вече са на терен съобщиха и за още интересни открития. Георги Ганецовски съобщи, че екипът му е попаднал на праисторически търговски център в местността Валога край врачанското село Оходен. Д-р Явор Бояджиев доказа, че най-старият град в Европа е бил край пазарджишкото село Юнаците. Доц. д-р Кръстина Панайотова пък се натъква на интересни находки, в проучваната от нея средновековна църква в Созопол.

Тюрзисът край Копривщица

Много от археолозите все още се подготвят да започнат работата на терен. Д-р Даниела Агре след около седмица заминава за Копривщица. Там между възрожденски град и Стрелча в местността Смиловене екипът й откри тюрзис (укрепен владетелски дворец). Датировката му е към втората четвърт или средата на ІV в. пр.Хр. Агре оприличи двореца на тракийската резиденция, проучвана от Иван Христов в местността Кози грамади. Тя ще търси доказателства, кой е владетелят или аристократът живял на това място.
”Най-вероятно това е погребаният в знаменитата Жаба могила, открита от покойния проф. Георги Китов”, обясни тя.
След разкопките на тюрзиса, Агре ще започне проучвания на могили около Тунджа, след което ще продължи работа по долмени и могили в Странджа и Сакар.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 24 юни 2011 г., в-к "Република"

Read more »

Първият град в Европа е край Пазарджик

Най-старият град в Европа е основан преди 6200 години на територията на днешна България.
Той се е намирал в селищната могила Юнаците, която се намира на 7 километра от Пазарджик.
Разцвет
Сензационната новина съобщи откривателят и ръководител на проучванията доц. д-р Явор Бояджиев от Археологическия институт при БАН. Селището се е оформило като такова около 1900 години преди най-старите центровете, които са открити на територията на днешна Гърция.
Градът в Юнаците е бил разположен на площ от около 10 дка. Според д-р Бояджиев, до момента археолозите имат данни да смятат, че в него са живели поне 1000 човека, но в течение на разкопките може да се окаже, че те са били многократно повече. Основният им поминъкът е бил металообработване и каменоделство. Открити са останки от леярни, в които древният народ е изработвал медни оръдия на труда.
Интересно е, че жителите са почитали птиците. Доказателства за древния култ са откритите над 120 изображения и статуетки на птици, някои от които с човешки белези.
Градът е бил ограден със забележителна крепостна стена, която според д-р Бояджиев прилича на тези, които са строени десетки векове по-късно – през Средновековието. Тя е била изградена от кирпич, който е бил укрепен с пластове камък. Самата стена е била облицована с камък. Следвал е ров, след което е имало нова каменна стена.
Краят
Въпреки уникалното укрепително съоръжение, градът е паднал при нашествие на степни народи, идващи от територията на днешна Украйна. За това свидетелстват откритите разпръснати около 70 скелета на жители. Проучената площ обаче е около 1/3 от цялата, така че според археолозите загиналите в битката ще се окажат над 200. Всички покосени при атаката са били деца, жени и възрастни хора, което показва, че или активното население е успяло да се спаси или мъжете са участвали в битка извън стените. Нападението е сложило край на съществуването на древния град, което е продължило около 500-600 години.
Проблеми
Въпреки уникалното откритие, експедицията ще може да продължи работата си само до средата на юни. Причина за това е ограниченото финансиране, което изцяло идва от гръцки спонсори. Д-р Бояджиев се надява българското правителство да вземе отношение и да подпомогне разкопките. За поне 2 месеца работа по обекта годишно са необходими около 40-50 000 лв.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван:

Read more »

Докога така?

Рациария стана синоним и нарицателно за нехайството и бездействието на държавата. Десетилетия наред стотици хора, предимно цигани, (което всъщност изобщо не е толкова важно) копаят в огромния, разположен на 400 дка римски град.
В десетки репортажи телевизии, вестници и списания показваха година след година булдозерите, които разравят пластовете и вадят находка след находка. Резултатът беше пълното разрушаване на град, който можеше да стане прекрасен музей на открито. И там да започнат да се стичат хиляди българи, а с построяването на втория мост над Дунав - и чуждестранни туристи. Музеите на открито наистина бяха направени, но в дворовете на баровците от региона. По-дребните, но често по-ценни находки пък заминаха за чужбина.
Във всеки репортаж бяха цитирани мненията на различни археолози, които неизменно повтаряха, че има страх от местните мутри и затова не се започват спасителни разкопки. Ченгетата твърдят, че в последно време иманярското нашествие било спряно. Всъщност наистина онези с булдозерите вече ги няма. Сега с пот на челото иманярите се потят под слънцето с лопати и кирки в ръце. По не се набиват на очи, а и са по-мобилни. Но продължават да псуват, когато намерят „само някаква” месингова сестерция, свикнали на нещо „по-добро”. Докога така?
Според археолозите в долните пластове все още са се запазили може би хиляди находки. Всеки ден обаче още една част от тях отпътува, за да краси нечия колекция. Докога така?
Рациария наистина стана нарицателно за нехайство, но това не се случва само там. Хората с металотърсачи „са накацали” Деултум (Дебелт), Никополис ад Иструм и къде ли още не. Да не говорим за хилядите тракийски могили. Регистрираните археологически паметници у нас са около 43 000. Горе-долу толкова са и ченгетата. Че до всяка могила полицай не може да се сложи, е ясно на всеки. Но за огромните и все още недостатъчно проучени древни селища това просто е задължително. И на всеки е ясно, че с милиард лева годишно за полиция това съвсем не е невъзможно. С няколко милиона за култура пак на всеки е ясно, че няма как да се започнат посъвместни спасителни разкопки. Но може да направите така, дами и господа управляващи: Осигурете охрана на обектите. След вас ще дойдат други и е възможно да ги осени уникалното просветление, че парите за култура може да се върнат многократно. От портфейлите на туристите, които сега обикалят Турция и Гърция и си оставят парите там. За вход на гьолче, в което Афродита се подмивала, или руините на крепост, строена от близък на Александър Велики. Инвестицията ще се върне от данъци и от препитание за хиляди хора. Осъзнайте се бе, хора, не всичко се върти около PR акции, „политическото говорене” и междуинституционално заяждане на дребно.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван:

Read more »

Сънародниците ни от Западните покрайнини: България ни жертва заради магистралите

София е жертвала опитите на българите от Западните покрайнини да запазят самосъзнанието си и да се развиват културно, заради икономически интереси.
Според изявени общественици от Босилеград и Цариброд страната ни вече не подпомага сънародниците ни отвъд западната граница, за да бъдат осъществени големи инфраструктурни проекти между България и Сърбия.
Малките камъчета
„Смятам, че и двете правителства работят да ни няма по-бързо, за да не тровим отношенията между двете страни”, коментира Иван Николов, ръководител на Българския културно-информационен център в Босилеград.
Зденка Тодорова, председател на Хелзинкския комитет за защита правата на българите в Сърбия припомни думите на премиера Бойко Борисов при гостуването на колегата му Мирко Цветкович у нас. Тогава Борисов подчерта значението на магистралата Белград-София, след което и двамата обявиха, че е станало недоразумение със забраната да бъде почетена 138-годишнина от обесването на Левски, пред паметника му в Босилеград. Цветкович заяви, че „неприятният случай в Босилеград трябва да бъде забравен”. Борисов го подкрепи с думите, че „България и Сърбия успяхме, въпреки тези малки камъчета, които често на Балканите обръщат и колата, отново да се върнем на пътя, който в следващите години дава много добри перспективи за българо-сръбските отношения".
Представители на различни организации на българите в Западните покрайнини се обединиха около становището, че натискът върху тях и асимилационната политика днес са по-сериозни дори от времето на управлението на Слободан Милошевич. Те разказаха, че през годините са изпратени стотици писма за опитите за културна асимилация и с примери за потъпкване на граждански свободи до различни институции и в Сърбия и в България.
”Трябва да ви кажа, че по времето, когато управляваше Милошевич, ни обръщаха по-голямо внимание и постигахме по-големи резултати, вероятно заради международната конюктура”, посочи Зденка Тодорова и почти през сълзи добави, че при скорошен разговор със сръбски дипломат той заявил: „Ми тя вашата държава не се интересува от вас, та ние ли”.
Позиции
Отец Георги Спасов поздрави сънародниците ни от другата страна на границата от името на Годечкия епископ Кирил и запита, защо Българската православна църква е изоставила своите чада.
Българите от Цариброд и Босилеград посочиха, че декларираната от председателя на парламента Цецка Цачева безрезервна подкрепа на България за членство на Сърбия в ЕС трябва да се преразгледа и да се поиска гарантиране на минималните им права.
От своя страна адвокат Георги Челебиев припомни, че Западните покрайнини по силата на Ньойския диктат са присъединени към Кралството на сърби, хървати и словенци. Не Сърбия, а общо 6 държави юридически са признати за наследник на Югославия, като по този начин може да се проведат преговори за статута на Западните покрайнини, в които да се постави въпросът за правата на българите там.

Земите откъснати по Ньойският договор

Западните български покрайнини са откъснати от българската държава по силата на Ньойския мирен договор и присъединени към Кралството на сърби, хървати и словенци. По-голямата част от тези територии (1545 кв. км.) днес влиза в състава на Сърбия и тя именно е известна като Западни покрайнини, а по-малката (1028 кв.км. - Струмишко) - в Република Македония.
На последното преброяване, в сръбските Западни покрайнини 9 000 души се записаха като българи, но по неофициални данни още толкова са се посочили като членове на други етноси, заради страх от репресии.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 1 март 2011 г., в-к Република

Read more »

Коментар 2 юни

Сряда. 2 юни. Пладне.
Слънцето сърдито пече преди следобедния порой. Извиват сирените. Опитват се да ни напомнят кои сме и откъде сме дошли. Градът обаче бърза. Тук-там някой се вкаменява. По „Цариградско шосе” обаче колите летят. Една-две отбиват вдясно и спират. И два автобуса остават на спирката. Останалите дават мигач и ги задминават. Гонят графика. А и модерните технологии вече са тук и GPS-ът неумолимо би отчел закъснението. От 60 секунди.
Докато течеше тази ужасно дълга минута се замислих. Макар и трудно, защото се опитах да се абстрахирам от двете девойки, които спряха на място, но започнаха ожесточено да си разправят за някаква случка в МОЛ-а (ако щете вярвате, това не е художествена измислица, а реалност).
Замислих се за високопарните речи на родните политици от Околчица, които малко по-рано проследих по радиото. Всички обясниха от трибуната как трябва да приличаме на „великия Ботев” и „да се преклоним пред подвига и саможертвата му”. Някои се разплакаха. Никой обаче не спомена как е загинал революционерът. А той минава Дунава с още 200 мечтатели, като него, в опит да вдигне дядовците ни от летаргията и да ги поведе към свободата. Но никой не тръгва… Когато седнем на маса всеки го удря на патриотизъм. Започват разкази. „Моят прадядо се е бил в Априлското въстание. Братът на баба е загинал в Батак. Учинайка е носила храна на Хвърковатата чета. Вярваме на всички истории и не се замисляме, че всъщност в цялото Априлско въстание участват десетина хиляди. И по-добре. Единственото, което имаме е миналото ни. С него заменяме настоящето, а бъдещето търсим в миналото. Имаме поне мъченици. Като Ботев. И ако не беше загинал за мечтата си на 28 години, нямаше да имаме и него.
Бедни, бедни Ботев, добре че падна на Околчица, си мисля аз и изведнъж се сепвам.
”И тъпата продавачка й казвам, че ми е дала две десни обувки, а тя ми носи пак дясна”, жестикулира едната от двете девойки. Тия дето са били в МОЛ-а.
Сирената още вие, но шейсетте секунди са ужасно много време в днешния забързан свят и няма време за губене.


Автор: Владимир Клисуров
Публикувано:

Read more »