„Около 1000 земетресения стават всяка година на територията на България”, започва ръководителят на Националната сеизмологична мрежа ст.н.с. д-р Емил Ботев. ”Напрежението се е разтоварило с няколко силни земетресения през XX век. И днес обаче България е активна сеизмична зона”, продължава ученият. Сякаш за потвърждение, пронизително завива сирена – приборите са уловили трус.”Не е у нас, далече е”, успокоява ни д-р Ботев и продължава да разказва.
Територията на България постоянно се движи, с около 2-3 мм на година, а край благоевградското село Крупник с около 4мм. На фона на 40 мм хоризонтално движение, каквото се наблюдава на Гръцка и Турска територия това е минимално. Затова ако в бъдеще има разрушителни трусове е по-възможно епицентърът им да е в съседните страни.
У нас има няколко огнищни зони. Шабленската раздрусва рядко, но силно. Така през I век пр. Хр. трус унищожава град Бизоне (дн. Каварна). Крупнишката зона обаче е изключително активна. Вследствие на земетресение през 1904 г. там „израства” цяла планина. И днес почти всеки ден стават 2-3 микроземетресения. Заради човешката намеса е образувана Провадийската сеизмична зона. След изтеглянето на солта от Мировското находище, то се запълва с вода, за да се възстанови напрежението. Става обаче друга беля - променени са якостните характеристики на средата, заради проникването на водата в дълбочина. Затова в този район често стават сравнително слаби трусове, но е отчетен и такъв с магнитуд 4,4. София не е пряко застрашена от силно земетресение. Пловдивско обаче е разположено в сеизмична зона. ”Единственият начин да се пребориш със земетресенията е да си строиш сградите, както трябва”, заключава д-р Ботев и ни повежда из Сеизмологичния център. Въпреки че в него вече има ултрамодерна апаратура, до днес се пазят и старите аналогови сеизмографи. Именно чрез тях се отчита всеки пулс на Земята, микросеизмите. Част от тях са предизвикани от човешката дейност или от вятъра.
Територията на България постоянно се движи, с около 2-3 мм на година, а край благоевградското село Крупник с около 4мм. На фона на 40 мм хоризонтално движение, каквото се наблюдава на Гръцка и Турска територия това е минимално. Затова ако в бъдеще има разрушителни трусове е по-възможно епицентърът им да е в съседните страни.
У нас има няколко огнищни зони. Шабленската раздрусва рядко, но силно. Така през I век пр. Хр. трус унищожава град Бизоне (дн. Каварна). Крупнишката зона обаче е изключително активна. Вследствие на земетресение през 1904 г. там „израства” цяла планина. И днес почти всеки ден стават 2-3 микроземетресения. Заради човешката намеса е образувана Провадийската сеизмична зона. След изтеглянето на солта от Мировското находище, то се запълва с вода, за да се възстанови напрежението. Става обаче друга беля - променени са якостните характеристики на средата, заради проникването на водата в дълбочина. Затова в този район често стават сравнително слаби трусове, но е отчетен и такъв с магнитуд 4,4. София не е пряко застрашена от силно земетресение. Пловдивско обаче е разположено в сеизмична зона. ”Единственият начин да се пребориш със земетресенията е да си строиш сградите, както трябва”, заключава д-р Ботев и ни повежда из Сеизмологичния център. Въпреки че в него вече има ултрамодерна апаратура, до днес се пазят и старите аналогови сеизмографи. Именно чрез тях се отчита всеки пулс на Земята, микросеизмите. Част от тях са предизвикани от човешката дейност или от вятъра.
Най-голямото цунами след земетресение в историята на човечеството не е това, което помита индонезийският остров Пукет, а разрушава Лисабон през 1755 година. Цунами удря и нашето Черноморие през 1901 г. Край Калиакра става трус с магнитуд 7. Вследствие на него се образува 3-метрова вълна, която разрушава корабчета и малки лодки, а на десетки метри навътре във Варненското езеро има навличане на земна маса.
На територията на България в праисторически времена е имало вулкани, като най-известният от тях се издига край река Струма – Кожух. Днес обаче те не притесняват сеизмолозите, тъй като са притихнали от векове. „Витоша обаче не е вулкан, въпреки че битува такъв мит”, обяснява д-р Ботев. Планината, макар и да има кръгова форма, е пукнатина образувана в праисторически времена.
