Келти, индианци и рицари крият планините

Келтски воини, размахващи бойни брадви, боядисани с цветовете на войната индианци или българи, византийци и араби в типичните за тях облекла отпреди десетина века могат да изненадат загубили се туристи в българските планини. Случайните срещи обаче са изключение, тъй като странниците се стараят да разположат лагерите си далеч от населените места и пътеките.
Всъщност това са ентусиасти, които социално-исторически експерименти целят да проучат начина на живот на отдавна изчезнали общества. „Най-активни у нас са келтската група „Дъбова порта”, средновековната “Modvs vivendi” и индианската „Орловият кръг”.
„Идеята е да открием нещата, които не могат да бъдат видени и пипнати в музея”, разказват членовете им.
Средните векове

В “Modvs vivendi” са си поставили за цел да разберат как е живял средновековният човек. Разделили на групи: Български земи, Отвъдморски земи (Латински и Ислямски Ориент) и Северна Европа (Британски острови, Скандинавия и Русия).
Средновековното общество е основано преди девет години от историка от СУ Калин Йорданов и художника Мирослав Лисичков. Лагерите ентусиастите правят предимно в Стара планина, Родопите и на южната страна на Витоша.
”Идеята е експериментът да продължи колкото се може по-дълго, но и по възможност да се проведе по-далеч от цивилизацията”, обяснява пред вестника Александър Шопов, друг от основателите на “Modvs vivendi”.
На експерименталните лагери участниците вкусват само типична за епохата храна, обличат се в дрехи, чиято мода е минала преди 700-800 години, а оръжията и доспехите, носени от рицарите, както и оръдията на труда, са реплики на използваните тогава.
”С рецептите за приготвяне на храната срещнахме сериозни трудности. Оказа се, че разполагаме с писмени извори от Ислямския свят и Западна Европа. За нашите земи обаче са малко”, спомня си Шопов. Така отначало приготвяли предимно храна, типична за Запада. Оказала се доста разнообразна и вкусна – с много сосове и подправки. Огънят, на който се готви, също се запалва по типичния за епохата начин – с кремък, огниво и прахан, което се оказало, че отнема около минута.
В “Modvs vivendi” обаче попаднали на византийски „Диетичен календар” от XIII век. В момента ентусиастите са се заели да го преведат на български. В текста диетологията е разгледана и от медико-философска гледна точка. От него се разбира, че преди 800 години са се спазвали различни норми, като например за честота на къпане или правене на секс. Препоръките са били през лятото човек да обръща внимание на хигиената 8-10 пъти месечно, през зимата поне три пъти. Интимността между мъж и жена също е зависела от сезона – през някои месеци тя не е била препоръчителна, през други - до 6-7 пъти.
Облеклото на средновековния човек е било от лен, вълна или памук. Всъщност под всяка рицарска броня е имало памучна дреха, която е омекотявала силата на удара.
”Експериментите ни показаха, че наистина бронята би предпазила ръката от отсичане при удар с меч, но неминуемо би била счупена без памучната дреха”, обяснява Шопов.
Келтите

Създател на „Дъбова порта” е Венцислав Томов. Днес той живее в Квебек и ни препоръча да се свържем с някой от активните членове на обществото. Милен Маринов също е от основателите и с охота си спомня за първите години:
„Смело мога да заявя , че всъщност нашето общество беше прототип на групите за исторически възстановки у нас. В началото всичко беше твърде абстрактно. Немалко хора просто бяха привлечени от мистицизма на друидизма и философския аспект на келтската античност”, обяснява Маринов.
Именно келтското общество провежда първия експериментален лагер у нас. През 2002 година членовете му построяват къща на Витоша. Тя е кръгла постройка, измазана с кал и с основа от сплетени клони. Покривът е сламен, огнището е в центъра.
”По онова време обаче липсваше достатъчно информация, а и средства за възстановка в съвременния смисъл на думата. Дрехите ни бяха с неправилна кройка, някои дори и от неотговарящи на епохата материали. Водещ беше външният вид, тъй като липсваше информация. Заменяхме някои съставки с подобни. Например в един исторически форум ни атакуваха, че в началото в „Дъбова порта” сме ползвали леща вместо специфично бобово растение, което използвали в античността”, спомня си съвременният келт.
Днес на лагерите на „Дъбова порта” се върши това, което всеки античен човек е правил - голяма част от времето минава в събиране на храна - боровинки, гъби, ягоди. Дървата за огъня се разтрошават между камъни (брадвите били предимно бойни - желязото се е ползвало за оръжия и е било скъпо). Мъжете отделят подобаващо значение и на тренировките по фехтовка. Вечер край огъня се разказват истории, приказки и легенди.
Кулминация на лагерите е празникът Лугназад в чест на бог Луг - церемонията по откриването на ловния сезон и началото на жътвата.
Индианците

"Орловият кръг" е първото българско сдружение, което сериозно се занимава с историята и културата на североамериканските индианци. Учредено е през 1990 г., но членовете му подчертават, че мнозина от тях „дълги години преди тази дата вървяха сами по индианския Път”. Основна задача, която са си поставили, е развитието на научноизследователска и културно-просветна дейност в областта на индианистиката - науката, която изучава историята, етнографията, фолклора, езиците и настоящето на коренните жители на Америка. Всяка година провеждат лагери на открито, подобно на членовете на останалите подобни общества. Построяват вигвамите си на Витоша, на място, което пазят в дълбока тайна.

Бира от коприва, лявата ръка и бизоните

Експерименталните общества през различни периоди от време издават и свой алманах. „Дъбова порта” – „Тиле”, „Modvs vivendi” – „Месечник”, „Орловият кръг” - „Гласът на орела”. От тях непросветеният може да научи интересни факти, почерпени от изворите. Като например как може да се направи типична келтска бира от коприва. За рецептата са нужни тава с коприва, 30 г хмел, 500 г малц, 2 литра вода, 250 г мед, 30 г мая. Копривата, хмелът и малцът се варят 30 минути. Прецежда се и се добавя медът. Докато е топла, се добавя маята и се оставя да ферментира 3 дена. Прецежда се и се консумира след седмица или две.
От изданието на“Modvs vivendi” незапознатите могат да научат, че през Средновековието лявото се свързва със злото, а дясното – с доброто. Затова в картината "Първородният грях" от Хюго ван дер Гоус Ева протяга лявата си ръка, за да откъсне ябълката.
”Гласът на орела” разказва легенда на индианското племе кайова, според която Творецът предупредил своите синове, че краят на света ще дойде, когато изчезнат бизоните.

Възстановки на битки

След първите експериментални общества у нас започват да се появяват групите за исторически възстановки.
”За по-мащабните мероприятия репетираме с месеци. Вече сме започнали да се подготвяме за битката на Владислав Ягело под стените на Варна, която ще се проведе от 4 до 6 ноември”, обяснява Ясен Ненков, управител на Сдружение „Чигот”. Членовете му са петдесетина, а първите възстановки започват да правят преди 6 години.
”Битката пред Шуменската крепост обаче е най-мащабната, която организираме, и последния път в нея се включиха към 160 човека, включително много гости от чужбина”, казва Ненков и допълва, че всичко, което правят, е безвъзмездно и всеки сам трябва да си осигури реплика на средновековно оръжие и доспехи.
”Чигот” често участва в съвместни представления с колегите им от Сдружението за антични и средновековни възстановки „Сила”. Едно от последните бе в Античния театър в Пловдив, където бяха пресъздадени сцени от всекидневния живот на хората в античността – пазар на роби и гладиаторски борби.
Популярност придоби и прабългарската школа за оцеляване „Бага-тур”. Над 200 са активните й членове в цялата страна. Освен демонстрации на битки те пресъздават различни оръжия и дрехи не само по прабългарски модел, но и по тракийски. Изработката им излиза доста солено и цената само на един шлем може да достигне до около 800 лв.

Автор: Владимир Клисуров
Снимки: Общества за експериментални възстановки
Публикуван: 11 август 2011 г., в-к Република

Read more »

Aдвокат Марин Марковски: Нови свидетели оневиняват Лазар Колев

- Адвокат Марковски, обжалвахте осъдителната присъда на Лазар Колев за убийството на сестрите Белнейски. Процесът продължава на по-горна инстанция в Пловдивския апелативен съд. Какви нови доказателства ще представите в защита на Колев?
- Началото на делото вече бе насрочено за 15 септември. Искаме да се съберат още доказателства, които първата инстанция отказа. Едното е да се направи експертиза на ноктите на сестрите Белнейски. Също ще искаме да бъдат разпитани свидетели, които са били на местопрестъплението към момента на огледа и ще дадат показания. Ще искаме да се разпита един свидетел, който е бил злепоставен от Владимир Славов – Иширковеца (свидетелят, който е бил съкилийник на Колев и твърди, че той му признал за двойното убийство – бел. авт.) и имаме документация в тази посока.

- Кой е този свидетел и как е бил злепоставен от Иширковеца?
- Този човек дойде в кантората. Бил злепоставен от Иширковеца, че е извършил убийство, пък той се оказва, че е невинен. Делото срещу него е прекратено затова, че са доказали, че не е извършил престъплението. А Иширковеца твърди, че той го е направил това престъпление и че пред него се е изповядал. Същата схема, както при Колев.

- Какво е състоянието на Лазар Колев. Преди време бяхте казал, че отказва да яде и не може да спи?
- Напрегнато е момчето, но се държи. Човекът е с доживотна присъда, без да е направил престъпление. Как да е? Но няма психиатрични проблеми, които да го правят негоден да участва в процеса.

- Марияна Тодорова, майката на Колев, твърди, че синът на бившия зам.-министър Георги Петърнейчев – Атанас, е извършил убийството. Имате ли нещо в тази насока?
- Моята работа като на адвокат е не да търся кой е направил престъплението, а да видя какви са доказателствата, че Колев е извършител или не е. Това да се намери извършителят е работа на полицията… Доколкото може да се справи с този проблем. То всъщност се вижда колко могат. И накрая се изправят невинни хора на подсъдимата скамейка. И след това се появяват и хора, които четат съдебни актове и съдебната грешка нищо не значи за тях.

- Продължавате ли да смятате, че са двама убийците на сестрите?
- Това е като един сложен ребус и той трябва да бъде решен. Да установим как е станало и колко души са били. Но за да съм ясен и професионално точен, аз не мога да коментирам дали са били двама, трима, или повече. Но във всички случаи знам, че не е Лазар Колев.

- Но във всички случаи е повече от един?
- Категорично, да!

- Казахте сложен ребус. „Белнейски” ли е най-тежкото ви дело?
- Тежко е делото, но съм имал и други тежки дела, които не са били на вниманието на публиката. Но двойни убийства не стават често. Защитават се двойни убийци, но хората не са се интересували така за съдбата на делата. Това колко е тежко едно дело е относително. Можеш да защитаваш някой за изнасилване, който е невинен. Ето наскоро оправдаха един. Имаме и други тежки дела по член 115 от Наказателния кодекс (за умишлено убийство - бел. авт.). Всяко едно дело е тежко, когато попаднеш при съд, който не е коректен към закона откъм наличие на доказателства. Опасното при правосъдието е, че не е като компютъра. Ако Лазар Колев се беше паднал при друг състав, беше редно да го оправдае, докато този го осъди. Елементът човешка грешка съществува и е много опасен.

- Щяхте да бъдете адвокат на Николай Русинов-Чеци, ако му бяха повдигнати обвинения за друго убийство, което вълнува обществото – това на Яна Кръстева. Може ли да бъде направен паралел с делото „Белнейски” по отношение на посочените за убийци – първо беше Пламен Трифонов, после Русинов, а накрая само Трифонов беше оставен в ареста, но нямало достатъчно доказателства срещу него за присъда?
- Да, не мога да бъда адвокат на Русинов, след като не му повдигат обвинения. От събраните дотук доказателства нямаме достатъчно доказателства, нямаме достатъчно причини изобщо да го свържем с това престъпление. Той няма никакво участие в убийството. Паралел между двете дела обаче не може да се направи. Но ако се направи преглед на печата във връзка с доказване на обвинението срещу убиеца на Яна Кръстева, там е истински хаос. На какво се базира обвинението, може да се види, като се отворят кориците на самото дело и прочетеш доказателствата, които са събрани, и видиш за какво става въпрос. Не може да се направи паралел и защото прокуратурата обвинява Трифонов, а при Колев имаме присъда. Както вече казах, това е изключително опасна ситуация, защото има присъда – съдебна грешка, която ние сега трябва да отстраняваме. А за убиеца на Яна нещата още трябва да се решават. Там се правят едни митохондриални експертизи върху космите върху жертвата. Там има още да се работи. Дотук доказателствата са малко.

- В момента по колко още дела сте страна. Има ли заплетени като това за убийството на Белнейски?
- По много дела. И има заплетени дела. Но аз не обичам да коментирам моите дела, защото не е нещо, което трябва така да се прави. Както се казва, „булката е бременна и ние да се радваме за това нещо”. Когато журналистите ме питате и мога да отговоря - отговарям. Но етиката налага да не давам гласност на нещата, с които професионално се занимавам.

- Но за развитието по делото „Белнейски” говорите охотно, през януари поканихте журналистите и на пресконференция...?
- Бях принуден, защото те изкараха следователя Веселин Мартински. Той направи една атака по всякакви медии - по вестници, по телевизии и по радиото. И аз съм длъжен да отговоря. Единствено по тази причина се старая да запознавам обществото със случващото се. Трябва реално да е запознато с подробности по делото и да е информирано.

Автор: Владимир Клисуров
Снимка: БГНЕС
Публикуван: 12 август 2011 г., в-к Република

Read more »

Институционално достигнати висоти

Обзет от ведро настроение смятах да напиша едни също толкова ведри редове, подходящи за навечерието на почивните дни и Деня на майстора. Редове за слънчевите лъчи, морските вълни и хубавите жени.
Редове различни от постоянните обвинения сипещи се отвсякъде към институциите, примерно за това, че не си вършат работата. Но две новини, които ако не бяха свързани с човешки трагедии щяха да са по-скоро комични отколкото трагични, ме подтикнаха да променя първоначалния замисъл. И да напиша няколко нетолкова ведри редове за достигнатите нови висоти от българските институции.
Първата новина бе, че при пожара в Китен, граждани подали по грешка сигнал на телефон 150. Тоест в Бърза помощ. Явно са направили фатална грешка, като не са се обадили на телефона на пожарната 160 или на спешния номер 112. Фатална грешка, защото двете заведения и къща междувременно изгаряли, докато хората се чудели къде се бавят колите на Националната служба „Пожарна безопасност и защита на населението”.
Всъщност през това време диспечерът на Центъра за спешна медицинска помощ умувал дали му влиза в многобройните чиновнически задължения да препрати сигнала до колегите от Пожарната или напротив. Умувал, разбираемо прозявайки се, предвид среднощния час. Трябвали му точно 40 минути!!!, за да реши, че всъщност няма да му коства чак толкова да набере номера и разбираемо прозявайки се, предвид междувременно станалия още по-среднощен час, да съобщи, че в Китен изгарят някакви си заведения и някаква къща на някакви хора. Според мен на този дежурен трябва да бъде направен паметник, защото той е пример за постигнатите висоти от институцията, в която работи. Всъщност още по-висок паметник, защото човекът е дал пример и за граждански дълг, като проявил завидна съвест и набрал, разбираемо прозявайки се, номера на пожарната.
Като се замисля обаче от съобщението не става ясно дали, след като минали 40-те минути, се е обадил диспечерът от телефон 150 или собствениците на междувременно изгорелите заведения са се поинтересували, защо пожарната все още я няма. Ако се е получил вторият вариант, нашият герой – прозяващият се диспечер - трябва да се задоволи с по-ниския паметник – само като пример за постигнатите институционално висоти.
Дотук с нетолкова ведрите редове за единия случай. Малко и по другия. Окръжният съд в Русе осъди шофьор блъснал пешеходец. Дотук няма пример за постигнати уникални висоти от магистратурата. Но пример няма само дотук. Защото блъснатото е 15-годишно дете. То е прегазено на пешеходна пътека до училище. И заради катастрофата детето вече не е между живите. Но кандидатурата на институцията за по-висок паметник от този на нашият приятел прозяващият се диспечер, идва тепърва. Защото всъщност мъжът сгазил детето на пешеходната пътека до училището е осъден условно! На 16 месеца (цифром) или на година и четири месеца (словом). С юридически термини казано, осъден е условно, че е причил смърт по непредпазливост. Всъщност даже се споразумял със съда, защото се признал за виновен. А и още нещо. На господина убил детето на пешеходната пътека до училище му е отнета и шофьорската книжка. За две години(словом) или 24 месеца (цифром). От този момент насетне съвсем законно отново ще може да си гази децата по пешеходните пътеки. Даже последните осем месеца ще може да го прави, като няма да рискува условната присъда да му се превърне в ефективна, а ще отговаря само за шофиране без книжка. Кандидатурата за достигната от институцията нова висота, смятам, че е сериозна. Много сериозна.

П.П. По мое скромно мнение паметниците на двете институции трябва да бъдат достатъчно високи, за да заемат първо и второ място в Книгата за рекордите. Там да си преценяват кой на кое да е…

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 5 август 2011 г.

Read more »

Признаха, че капитан плащал чужда глоба, но взетите пари остават за държавата

Комисията по опрощаване на несъбираеми държавни вземания при президентството постанови държавата да се откаже от глоба от 35 000 лв., наложена на пенсиониран капитан далечно плаване погрешка.
Въпреки че от 9 години при самообявилия се за социален президент Георги Първанов се изсипва водопад от молби от всевъзможни институции, наложеното на Любен Делчев вземане да бъде опростено, едва след публикации по темата в РЕПУБЛИКА това стана факт.

Предистория
Историята на капитан Делчев започва преди 11 години, когато той командва танкера „Ропотамо”. Параходство Български морски флот обаче закъснява да зачисли товар газьол в Митница Варна, което е задължение на фирмата. Наложена е административна глоба, но неизвестно защо на капитана на кораба. Преди 9 години Любен Делчев прекратява активната си служба и излиза в пенсия. По-голямата част от нея обаче е запорирана, за да си прибира митницата глобата. Пред Комисията за опрощаване на държавни вземания, през годините за Делчев се застъпват от две народни събрания, от министерства, от общинския съвет на Варна и от Асоциацията на морските капитани. Дори от самото параходство писмено признават грешката.
Победа
Години наред няма никакъв резултат и едва след публикацията във вестника ни от 8 юни т.г. Комисията уважава искането. Постановява да се опростят вземания в размер на 35 000 лв.
”След няколко месеца, живот и здраве, ще стана на 80 години, а едва сега за първи път ще взема цяла пенсия. За мен това бе дълбоко морален акт, защото след като отдадох целия си живот на тази страна, след като по цял свят съм водил над 10 кораба под държавния ни флаг, накрая преживях такова унижение”, казва капитан Делчев. В писмо до редакцията морският вълк благодари с думите „Поклон и благодарност за вашата активна позиция, изразена в няколкото публикации, с които запознахте читателите на нашия толкова уважаван вестник, с тази чудовищна глупост”.
Развитие
До момента обаче от пенсията на Любен Делчев са удържани 25 500 лв., пресмята самият той. Комисията по опрощаване на несъбираеми държавни вземания няма как да върне тази сума и след като с нейния акт държавата най-сетне признава грешката Делчев се надява, че ще се намери начин да върне грешно взетите пари. Той е изпратил молба до финансовия министър Симеон Дянков, на чието подчинение е Агенция „Митници”, да се застъпи, неправомерно взетата митническа глоба да бъде върната.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 27 юли 2011 г., в-к Република

Read more »

Хищник тръшна табун коне

Силен хищник е успял да избие 12 коня в Средна гора, научи РЕПУБЛИКА.
Нападенията продължават вече втора седмица и жителите на две села започват да се притесняват дали животното няма да слезе до къщите.
Нападения
Атаките на звяра, който все още не е забелязван от никого, стават в района между карловското село Мраченик и брезовското Свежен. Там, в местността „Балабаново”, в близост до връх Кадрафил, където е издъхнал войводата Хаджи Димитър, местен животновъд пасищно отглежда расови коне. През последните дни, почти всяка сутрин собственикът им намирал поредната жертва, а някои дни и по повече от една. Някои от по-силните животни са успели да се спасят, но по задниците им имало следи от нокти от големи лапи.
”Неизядените части от труповете са открити полузаровени с клони и дървета. И този факт и откритите следи говорят, че става въпрос за нападения на мечка- стръвница. Изключено е да са вълци”, разказват опитните ловци от Свежен. Според тях става въпрос за едър екземпляр, вероятно повече от 200-килограмов. Те смятат, че е възможно да става въпрос за някоя от заселените у нас карпатски мечки. Слухът за нападенията се носи от уста на уста между жителите на селата и постепенно хората започват да се притесняват да не би звярът да започне да слиза към къщите в търсене на храна. Всички обаче са изключително озадачени и част от хората дори не вярват на разказите какво се случва в планината. Причината е, че и най-старите жители не си спомнят в този регион да се е появявала мечка, но предполагат, че вероятно стръвницата е преминала през Подбалканското поле от Националния парк „Централен Балкан” в Средна гора.
Отстрел
Все още собственикът на атакувания табун не е подавал оплакване. Когато това стане, специална комисия от РИОСВ-Пловдив трябва да оцени щетите, след което ако се прецени, че има опасност за населението, Министерство на околната среда и водите трябва да даде разрешение за събиране на хайка и отстрел на стръвницата.

Мечка развежда децата си из село

Огромна мечка с две малки се разходи из родопско село посред бял ден, научи РЕПУБЛИКА.
„Това стана снощи. Все още обаче беше съвсем светло – някъде към 19.30 часа. Майката беше много едър екземпляри и водеше мечетата досами къщите”, разказа пред вестника Костадин Ингилизов от смоленското село Момчиловци.
Четири-пет човека станали свидетели на неочакваното посещение. То продължило около 5 минути, след което трите животни се отправили в посока към параклиса „Св. Петър” край селото. В този район преди дни местните видели стъпки, също от едър екземпляр, но смятат, че е друг, тъй като стъпките били от само животно.

Свиня нахапа тестисите на мъж

36-годишен мъж от новозагорското село Прохорово е бил нахапан по тестисите и краката, когато влязъл в кочината на угоявана свиня. Човекът е бил закаран в сливенската болница „Д-р Иван Селимински“ изключително пиян. Едва по-късно успял да си спомни какво се е случило и да обясни причинителя на раните си на лекарите. Хирурзи и ортопеди са се погрижили за него, след което лечението е продължило с антибиотици.


Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: в-к Република,

Read more »

Тракийска могила крие огромен храм

Точно преди смъртта си големият български археолог проф. Георги Китов е бил на ръба на сензационно откритие. Според сондажи и показания на георадар, разработен от НАСА, в могилата Голямата Косматка, където бе проучена една от най-величествените и богати тракийски гробници – тази на Севт III, има голямо помещение. Най-вероятно става въпрос за огромен храм, като тракийска сграда с подобни размери никога до момента не е откривана. Три години след смъртта на големия учен обаче тайната остава заровена.

Специално приложение за Google earth, с което може да се види Голямата Косматка с гробницата на Севт III и западно от нея храмът може да се изтегли от тук.

За тези проучвания разказа Васил Мутафов, член на екипa, който ги е осъществил. Като доказателство той предостави и заснетите в могилата аномалии, които изключително наподобяват кръгла колонада.
Съкровището на Севт III

Всичко започва на 9 септември 2004 година, когато екипът от лабораторията по археогеофизика при Софийския университет, под ръководството на д-р Явор Шопов, пристигат при Голямата Косматка до Шипка, където работи ТЕМП (Траколожката експедиция за могилни проучвания).
По това време гробницата на Севт III все още не е открита. С багети екипът проверява могилата за аномалии. „Пръчките” засичат гробницата на тракийския цар, но данните са, че тя е по на запад от мястото, на което ще се окаже гробницата на тракийския цар. Китов започва да копае от юг. Грандиозно откритие е направено още пред дромоса (входа) на гробницата. Учените се натъкват на бронзова глава в естествена големина на брадат мъж. Сравняването с изображенията на монети показва, че тя съвпада с това на Севт III. Китов ръководи екип от миньори и постепенно те успяват да влязат в коридора, след което стигат до куполна камера. Открит е саркофаг, но се оказва, че в него не е положено тяло. Вместо това археолозите попадат на златно съкровище, като повечето предмети са с невероятна изработка - венец с дъбови листа и жълъди, винен потир, конски апликации, чаша за вино, монети, глава на елен, глава на богиня, както и множество сребърни и бронзови съдове. Не по-малко ценни са железен меч със златна апликация, бронзов меч, шлем, броня, както и други оръжия.
Археологическият сезон приключва с тези открития. За главата се смята, че е част от бронзова статуя, изработена от Лезип, придворен скулптор на Александър Македонски. Няма аналог и според специалисти на черния пазар би стигнала космическата цена от 150 млн. евро.
„Грешката” се потвърждава
Годините минават и „грешката” на багетите, показали гробницата по на запад от истинското й местоположение, е позабравена. До есента на 2007 година, когато Георги Китов се усъмнява и решава да проведат нови изследвания. На 19 ноември е издаден открит лист и пет дни по-късно екипът от лабораторията по археогеофизика отново е на обекта. Като цел в документа е записано „Търсене на допълнителни съоръжения и уточняване на дебелината на стените и пода на гробницата в Голямата Косматка".
Този път геофизичното изследване е изключително сериозно и се прави с ултрамодерен георадар, разработен от НАСА за сканиране на Луната.
За отлични данни, каквито не могат да се получат от повърхността заради наличието на влага, физиците слизат в самата гробница.
„Влязохме в кръглото помещение на гробницата и започнахме да въртим на хоризонтални пояси, т.нар. сканове. Почвата бе суха и проникването беше доста успешно – успяхме да „пробием” на 8 или 10 метра. Ако това го правехме отгоре, трудно можехме да стигнем на не повече от 3-4 метра”, обяснява Васил Мутафов.
Сканирането продължава два дни и когато ръководителят на екипа д-р Явор Шопов сяда да разчита георадарното изследване, се оказва, че западно от гробницата на Севт III има кръгла кухина с голям диаметър. На скановете ясно се виждат десетина вертикални силуета, на равни отстояния, които според учените могат да се интерпретират като колони.
„За тази кухина ние настоявахме, че съществува още преди Кита (Китов - бел. авт.) да намери гробницата на Севт III, но впоследствие решихме, че сме се заблудили”, отбелязва Мутафов.
Храмът на Дионисий
Китов и геофизиците започват да работят по версия, граничеща с фантастичното. Че в Голямата Косматка би могъл да бъде храмът на Дионисий. От намерен надпис се знае, че той е бил по поречието на река Тунджа, в града Севтополис. При проучванията в средата на XX век обаче той не е открит там и решават, че е възможно да е в най-голямата могила в района – Голямата Косматка. Освен това в гробницата на Севт III Китов се сблъсква с няколко странности – тя е изградена от гранит, но камерите са затворени с варовикови блокове с различни орнаменти – явно взети от съседна сграда. Върху двете чела на дромоса пък е поставена каменна греда, която се оказва елемент от огромна дорийска колонада (архитрав с дължина 270 см – 10 тракийски стъпки).
През 2008 година Китов вади отново открит лист, за да продължи проучванията. Започва да прави сондажи и още първият удря „нещо”, но много по-високо от купола на гробницата на Севт. „Нещото” се оказва изключително твърдо и на собственика на сондата бай Атанас от село Черганово му се налага в рамките на няколко часа да смени три глави, защото предишните се изтриват. Един път бургията се счупва и накрая сондьорът се отказва. Според него не може да става въпрос за скала, а за метал, монтиран в камъка. На базата на данните от сканирането и сондажите в експедицията са убедени, че под тях се крие сграда с големина, неоткривана в Тракия. От Мутафов и архитекта Асен Попов е направена хипотетична реконструкция и според нея височината на сградата трябва да е 9 метра с купола или 850-870 сантиметра вътрешна височина. Решават, че бургията вероятно е удряла метални скоби, залети с олово, които са поставени между каменните блокове, за да ги крепят при земетресения.
Краят
Китов нарежда да започне копане. Денят обаче е 8 септември и следобед при Голямата Косматка пристига кметът на Казанлък Стефан Дямянов, за да отведе траколога за пресконференция.
Пред медиите Георги Китов обявява, че проучванията са спрени заради повреда в сондата и ще продължат през пролетта. След пресконференцията заминава за разкопки в Старосел. Следващата неделя е 14 септември. Привечер на археолога му става лошо и казва, че го боли сърцето. Хората, които са около него, му правят изкуствено дишане и сърдечен масаж в продължение на 15 минути, но още преди да пристигне линейката, Георги Китов издъхва.
От тогава при Голямата Косматка проучванията са спрени и единственият посочван мотив е безпаричие. Според Васил Мутафов обаче „някой” не иска там да се копае. Версията му се потвърждава, тъй като РЕПУБЛИКА научи, че в дирекцията за опазване на културно-историческото наследство към Министерството на културата има предписание да се продължат сондажите около направените от Китов.
Това обаче не се случва, а като причина се посочва липса на средства.

Статуя украсявала купола

По време на проучванията се разработва теория, че върху купола на гробницата е била поставена статуя, изобразяваща в реален размер Севт III на кон. Идеята идва от факта, че от запазената част от шията на откритата бронзова глава може да се съди, че е на изправен човек. Тракийските владетели обаче обикновено са изобразявани на кон, както й самият Севт III, на неговите монети.
Според Китов при погребението на Севт главата, намерена от него, е била посечена ритуално от статуята, като експертизите показали, че това е станало с три удара с брадва. Китов прави поредица сондажи в търсене на бронзовата фигура, но не успява да я намери.

Мистерии

На погребението на Георги Китов се събират десетки негови колеги. Въпреки че според лекарското заключение той е починал от инфаркт, в археологическите среди се прокрадват версии, че е бил отровен и се споменава, че е бил на прага на голямо откритие. Семейната приятелка на Китов и известна астроложка Светлана Тилкова – Алена обаче казва: „Когато земята крие нещо, тя ще го крие, докато не се появи орисаният да го открие”.
Макар и да са дългогодишни учени, някои дори говорят за свръхестествени сили и проклятие, подобно на това, което се твърди, че е надвиснало над откривателите на пирамидите в Египет. Има такива, които питат Диана Димитрова, жената, която години наред е до Китов: „Ние ли сме следващите?”.
Два дни след смъртта на археолога авторката на поредицата “Съкровищата на тракийските царе” Йорданка Николова пък заявява в интервю, че въпреки че е починал в Старосел, „Китов бе стопиран от пазачите на храма Голямата Косматка. И още „на Голямата Косматка никой не бива да копае”.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 29 юли 2011 г., в-к Република
Снимки: в-к Република и БГНЕС

Read more »

Веселин Вучков, зам.-министър на вътрешните работи: Даренията за МВР съдържат морален дефицит

- В последния доклад на Еврокомисията за България имаше упреци и препоръки, имаше и похвали, че правителството демонстрира воля за реформи. Кое преобладава?
- Ще кажа само, че докладът съдържа честна оценка. Има анализ на свършеното и относително ясна основа за бъдеща работа. Искам обаче да обясня, че установеният механизъм съдържа на първо място идея за сътрудничество и на следващо място – за оценка. Това остава скрито за хората, но става дума за перманентни разговори и действия с ЕК. Това не е сочене с пръст един към друг, а е полезен механизъм за усъвършенстване на законите и практиките. От българска страна се ангажира енергия на много институции: министерства, правителство, парламент, администрации, Висш съдебен съвет, магистратура ... Така че важно е най-напред всичко да се координира добре на национално ниво, а след това идва сътрудничеството с ЕК. И в двете насоки има какво да се желае.
- Според опозицията това е най-негативния доклад за България, за разлика от предишните, които имали окуражаващ характер. Заради предстоящите избори ли се изразява това мнение?
- Всичко от тук насетне – до 23-ти октомври – ще се подчини на предизборни интереси. Това е доминиращата причина основните реформи в МВР и сектора за сигурност да са направени през първата година и половина от мандата. Каквото бе заложено в предизборната програма на ГЕРБ в тази област – бе изпълнено на 90 % в началото на 2011 г.; остава само да се напасват детайли. Но да се твърди, че това е най-негативният доклад, е несериозно.
- От Еврокомисията изразиха резерви по отношение на факта, че МВР приема дарения от частни фирми. Премиерът обяви, че тази практика ще спре и парите ще се компенсират от бюджета. Означава ли това, че в частта му за МВР той ще трябва да бъде увеличен?
- Даренията за МВР са перманентна практика през последните 20 години. Голяма част са от общини, но има и от търговци. Едва ли някой ще възрази, ако съответна община отпуска допълнителен разход за гориво с цел по-наситени обходи на патрулни коли. Но е вярно, че даренията за МВР съдържат тежки морални дефицити, защото трудно е да се повярва, че при нарушение дарителят ще бъде обект на съвършено безпристрастна проверка от дарения. Освен това е трудно изпълнимо министърът да може да контролира всички дарителски сделки във ведомството. Но трябва да се знае, че местните полицейски звена разчитат на даренията чрез дълготрайни отработени механизми, така че преустановяването им следва да се обвърже с по-добро бюджетно финансиране.
- Възможно е наблюдението над страната ни да бъде прекратено догодина, ако изпълним предписанията на Еврокомисията. Кои са основните проблеми в МВР, които трябва спешно да бъдат разрешени, за да се случи това?
- За мен най-важна е положителната оценка за реформата на Криминална полиция. Ще припомня, че я извършихме на два етапа. Най-напред през май 2010 г. дадохме възможност на всички полицаи да събират част от доказателствата по НПК. А в началото на т. г. обединихме главните дирекции Досъдебно производство и Криминална полиция. Паралелно с това въведохме нов модел на полицейската статистика, като я приближихме към критериите за отчитане на разкриваемост на прокуратурата. Картината в момента е следната: 2 000 дознатели разследват престъпления, още 4000 полицаи за една година са участвали в събиране на доказателства, предстои да обучим още около 2-3000 полицаи да вършат това. Това е най-важното: полицията да се научи да събира доказателства по НПК. Усилия и средства няма да пожалим.
- Главният прокурор поиска както преди военни прокурори да разследват полицаи. Подкрепяте ли това становище?
- Не съм съгласен с подобна идея. Аз съм принципен противник на военното правосъдие и смятам, че е време то да се закрие. Проблемът с полицейското насилие не е за подценяване и изисква комплексно решение: промяна на закони заради осъдителни решения в Страсбург, обучение и стриктен контрол. А малък детайл е кой ще ръководи разследването срещу полицаи – по-добре е това да правят специализирани цивилни прокурори. А разследването да се върши от следователи (както е записано в закона), а не от дознатели от МВР.
- Според Вас МВР добре ли си взаимодейства с прокуратурата? Какво не достига?
- За последната година разработихме важни документи съвместно с прокуратурата: действа нова Инструкция за предварителните проверки; МВР има достъп до информационните масиви на прокуратурата (което даде възможност да ускорим делата срещу лица с няколко производства); подчинихме полицейската статистика на критериите на прокурора. Сега ще акцентираме на добрия подбор на дознатели и оперативни работници към новата Спец-прокуратура, след което ще организираме подходящо обучение за работа срещу организирани престъпни групи в страната и в чужбина.
- Имате защитена дисертация „Предмет и тежест на доказване в наказателното производство". Защо е толкова „тежко” много от арестуваните, сочени за знакови престъпни фигури да бъдат осъдени и те се отървават леко?
- Ще отговоря като бивш следовател. Който се е докосвал до тежкия труд на следователи и дознатели знае, че няма по-интересно изкуство от доказването на престъпление. Какво е доказването? – пресъздаване на един отрязък от действителността, случил се в миналото, пред съда. При това познавателните средства са ограничени от НПК: разпит, оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент, разпознаване, експертиза и СРС. Повтарям: събирането на доказателства е най-важно от всичко! Затова този приоритет подчини цялата ни законодателна инициатива до сега. И още нещо: едва ли има държава, в която оправдателните присъди да са под 5 %, както е у нас. Ако всички наказателни дела завършват с осъждане – значи има сериозен правосъден проблем. И още нещо - наличието на воля е много важно, особена за такава структура като МВР. Министър Цветанов е човекът, който “пречупи” тенденциите в МВР, като стимулира професионалистите да работя без чадъри. В момента текат няколко знакови съдебни дела и вярвам, че ще възвърнат вярата на хората в правосъдието. А обвиняемите не подбират средства за защита.

Автор: Владимир Клисуров
Публикуван: 25 юли 2011 г., в-к Република

Read more »